Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— А аз от своя страна мога да кажа, че през цялото това време вие бяхте най-уважаваният и обичан човек във фирмата, сър — отбеляза Джон Каркър.
— Ами! — възрази мистър Морфин. — Смея да кажа, че съм добродушен и разбран само по навик. Това допадаше на управителя, допадаше и на човека, когото той управляваше, но най-вече допадаше на мен самия. Аз изпълнявах своите задължения, не сервилничех пред началството и бях доволен да изпълнявам задачи, които не бяха пряко свързани с началството. Така щях да си продължавам и досега, ако стената на стаята ми не беше толкова тънка. Можеш да обясниш на сестра си, че моят кабинет е отделен от кабинета на управителя посредством тънка дървена преграда.
— Стаите им са съседни. Всъщност първоначално това навярно е било едно помещение, а после е било разделено с преграда, както спомена мистър Морфин — обясни брат й и отново погледна мистър Морфин в очакване да чуе какво ще каже по-нататък.
— Аз си подсвирквах, тананиках си мелодийки, изкарвах цялата Бетховенова соната си бемол от начало до край, само и само да покажа, че всичко се чува при мен — продължаваше мистър Морфин, — но той не ми обръщаше внимание. Безспорно много рядко се случваше да дочуя някакви лични разговори, но когато все пак се случеше и нямаше друг начин, по който да избягна да чуя такъв разговор, аз излизах. Веднъж излязох, Джон, точно когато се водеше диалог между двама братя, на който в началото присъствуваше и младият Уолтър Гей. Но аз все пак чух доста неща, преди да изляза от стаята. Навярно ти добре си спомняш този разговор, за да кажеш на сестра си за какво ставаше дума.
— Разговаряхме, Хариет — тихо промълви брат й, — за миналото и за различните постове, които заемаме във фирмата.
— Въпросът не представляваше новост за мен, но го видях в различна светлина. Той наруши навика ми — навика на девет десети от населението на земята — да считам, че всичко наоколо ми е наред само защото аз съм приел този порядък — продължаваше гостът, — и ме накара да си припомня съдбите на двамата братя и да се позамисля върху тях. Струва ми се, че едва ли не за пръв път в живота си аз си зададох следния въпрос — как биха изглеждали много неща, твърде познати и привични за нас, ако ги погледнем от друга гледна точка, до която някой ден ние всички неизбежно ще стигнем? Както се казва, от този ден престанах да бъда така добродушен, разбран и благ.
Той замлъкна за миг-два, като барабанеше с едната си ръка по масата, а после припряно продължи, сякаш гореше от желание час по-скоро да свърши със своята изповед:
— Преди още да реша какво да предприема и дали изобщо бих могъл да предприема нещо, между същите тези двама братя се състоя нов разговор, при който бе спомената сестрата. Не изпитвах угризения на съвестта, че до мен достигнаха доста подробности от разговора. Считах, че имам право на това. А после дойдох тук, за да видя сестрата със собствените си очи. Първия път аз се спрях пред вратата на градината и си придадох вид, че се интересувам от един ваш беден съсед, но се отклоних от темата и ми се стори, че мис Хариет се отнесе с недоверие към мен. Втория път я помолих да ми разреши да вляза и тогава й казах това, което желаех да й кажа. Сестра ти ми изтъкна причини — аз не си позволих да ги оспорвам, — поради които не би могла тогава да приеме помощ от мен. Аз обаче установих помежду ни общуване, което редовно се поддържаше до преди няколко дни, когато ми се наложи поради някои прехвърлени на мен задължения да наруша това общуване.
— А аз ви срещах всеки ден — възкликна Джон Каркър — и изобщо не подозирах това, сър! Ако Хариет бе узнала името ви…
— Да ти призная, Джон — прекъсна го гостът, — аз не си открих името по две причини. Не съм сигурен дали първата бе достатъчно основателна, но не е редно човек да приема благодарности единствено заради добрите си намерения и аз реших при каквито и да е обстоятелства да не разкривам кой съм, докато не ми се удаде възможност действително да ви окажа една или друга услуга. Втората причина беше следната — непрестанно хранех известна надежда, че брат ви може да се смекчи към вас двамата, и допусках, че в такъв случай, когато човек, подозрителен и наблюдателен като него, разбере, че аз тайно съм се сприятелил с вас, той би могъл да използува това като повод за нов и окончателен разрив помежду ви. И аз естествено реших, с риск да си навлека гнева му — което не би имало никакво значение за мен, — да изчакам удобния момент и да се застъпя за вас пред главата на фирмата. Но поради вълненията, предизвикани от такива събития като смърт, ухажване, сватба и семейни неприятности, за много дълъг период от време фирмата всъщност нямаше друга глава освен брат ви. А за нас би било много по-добре — рече гостът, като сниши глас, — ако бяхме напълно обезглавени.