Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Красив папагал! — рече Точиларя.
Старицата му хвърли поглед, който би могъл да му послужи като предупреждение, че ушите му се намират в опасност, но Роб на свой ред погледна към папагала и колкото и образно да рисуваше въображението му сърдитото й лице, той не го виждаше.
— Чудя се защо господарят ти не те е взел със себе си, Роб — каза старицата с предразполагащ тон, но с по-злобен вид.
Роб съзерцаваше папагала и триеше с пръст клетката и дотолкова бе погълнат от тези занимания, че изобщо не й отговори.
Когато Роб се наведе над масата, старицата посегна да го сграбчи за сплъстената коса, но възпря пръстите си и рече с глас, пресекващ от усилието й да звучи ласкаво:
— Роби, детето ми!
— Да, мисис Браун? — отвърна Точиларя.
— Казах, че се чудя защо господарят ти не те е взел със себе си, скъпи.
— Това вас не ви засяга, мисис Браун — отговори Точиларя.
Мисис Браун моментално го сграбчи с дясната си ръка за косата, а с лявата си за гърлото и с такава ярост се нахвърли върху обекта на своята нежна любов, че лицето му веднага почна да посинява.
— Мисис Браун! — извика Точиларя. — Пуснете ме, моля ви! Какво правите! Ей вие, младата, помогнете! Мисис Браун… Брау…
Младата жена, която не се бе трогнала ни от зова за помощ, ни от пресекливите викове, продължаваше да седи безучастно, а Роб, борейки се с нападателя си, се свря в един ъгъл, освободи се и дишайки учестено, започна да се брани с лакти, докато старицата, също дишаща учестено, тупаше с крак от ярост и нетърпение и сякаш събираше сили, за да се нахвърли отново отгоре му. В този критичен момент Алис се обади, но не в полза на Точиларя:
— Браво, майко! Разкъсай го на парчета!
— Какво говориш, ей ти, младата — разрева се Роб — и ти ли си срещу мен? Че кой съм аз и какво съм сторил? Бих искал да разбера за какво трябва да бъда разкъсан на парчета. Защо хващате и удушвате едно момче, което не е сторило зло на никоя от вас? А на всичко отгоре се наричате жени! — рече изплашеният и измъчен Роб, като триеше очите си с ръкав. — Вие ме удивлявате! Къде се е дянала женската ви нежност?
— Неблагодарно псе! — задъхано издума мисис Браун. — Безсрамно дръзко псе!
— Какво съм ви сторил, за да ви обидя, мисис Браун? — боязливо попита Роб. — Само преди миг бяхте много благоразположена към мен.
— Да ме срязва така с кратки отговори и остри приказки! — рече старицата. — Мен! Само защото любопитствувам да разбера какви слухове се носят за господаря му и дамата, той да се осмелява да се държи дръзко с мен! Вече няма да разговарям с теб, момчето ми. Върви си!
— Честна дума, мисис Браун — отвърна нещастният Точилар, — никога изобщо не съм споменавал, че искам да си вървя. Не ми говорете по този начин, мисис Браун, ако обичате.
— Аз изобщо няма да говоря вече — рече мисис Браун и направи такова движение с кривите си пръсти, че Роб направо се сви от ужас в ъгъла. — Няма да му кажа ни дума повече. Той е неблагодарно куче. Отричам се от него. Да си върви! А подире му ще пусна тези, които не си държат езика зад зъбите и от които човек не може да се отърве. Те ще се вкопчат в него като пиявици и ще го дебнат като хрътки. Какво! Той ги помни. Помни старите си игри и привички. Ако ги е забравил, те скоро ще му ги припомнят. Пусни го да си върви, да видим как ще служи на господаря си и ще пази тайните му, когато тази компания непрестанно върви по петите му. Ха-ха-ха! Ще разбере, че те са много по-различни от нас двете, Али, макар че той страни от нас. Пусни го да си върви, пусни го да си върви!
За неизразим ужас на Точиларя сгърбената старица започна да обикаля в кръг с диаметър около четири фута, като непрекъснато повтаряше тези думи, размахваше юмрук над главата си и движеше устни.
— Мисис Браун — умолително заговори Роб и излезе от ъгъла, където се бе скрил, — убеден съм, че като поразмислите и се успокоите, вие няма да погубите едно момче, нали?
— Не разговаряй с мен! — рече мисис Браун, като продължаваше ядно да описва кръгове. — Пусни го да си върви, пусни го да си върви!
— Мисис Браун — продължаваше да я увещава изтерзаният Точилар, — аз изобщо не исках да… защо трябва едно момче да изпада в подобно положение!… Аз само бях предпазлив в приказките си, мисис Браун, а аз винаги съм предпазлив, защото той може да узнае всичко, но аз трябваше да се досетя, че оттук нищо няма да излезе. Уверявам ви, че нямам нищо против да обсъдим слуховете, мисис Браун — рече Роб с печална физиономия. — Само, моля ви, не говорете така! О, бъдете така добра да се застъпите за едно нещастно момче! — отчаяно се обърна Точиларя към дъщерята.