Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Първо ще ви разкажа как стои работата, мисис Браун — рече Роб, — и няма смисъл да ме разпитвате повече. Няма да отговарям на повече въпроси. Не бих могъл. След колко време е трябвало да се срещнат и кой е решил да заминат поотделно — тези неща са ми известни точно толкова, колкото и на вас. Изобщо не зная нищо повече. Трябва да ми повярвате, като ви кажа как научих това наименование. Да ви разкажа ли, мисис Браун?
— Да, Роб.
— Слушайте тогава, мисис Браун. Случи се следното… значи, повече няма да ме разпитвате, нали разбрахте? — рече Роб и извърна към нея очи, които все по-бързо придобиваха сънлив и глупав израз.
— Ни дума повече — съгласи се мисис Браун.
— Добре тогава, случи се следното. Когато въпросният човек ми предаде дамата, той остави един лист с указания за пътя, написани с почерка на дамата, в случай че тя ги забрави. Тя не се опасяваше, че ще ги забрави, защото веднага щом той се извърна, тя скъса листа и когато поставях стъпалата, за да се качи в каретата, аз взех едно късче — предполагам, че останалите късчета е хвърлила през прозореца, защото после ги търсих, но не ги открих. Върху това късче бе написана само една дума и щом вие искате и трябва да я научите, аз ще ви я напиша. Но не забравяйте, че сте дали клетва, мисис Браун.
Мисис Браун го увери, че не е забравила. След като нямаше какво повече да добави, Роб започна да пише на масата бавно и старателно.
— Д — рече високо старицата, когато изписа първата буква.
— Затваряйте си устата, ако обичате, мисис Браун — рече той, като закри буквата с ръка и раздразнено се обърна към старицата. — Не желая да четете на глас. Млъкнете, моля ви!
— Тогава пиши с едри букви, Роб — каза тя, като направи отново тайния си знак, — защото не виждам добре дори напечатани букви.
Като измърмори под нос и с неохота се залови отново за работа, Роб продължи да пише думата. Когато сведе глава, лицето, за чието осведомление, без да подозира, се трудеше той, се показа иззад вратата, спря се на една крачка зад гърба му и започна внимателно да следи движението на ръката му върху масата. В същото време и Алис, седнала отсреща, съсредоточено наблюдаваше как ръката на Роб изписва буквите и беззвучно произнасяше само с устни всяка една поотделно. След всяка буква тя разменяше поглед с мистър Домби, сякаш те двамата търсеха потвърждение един от друг. Така и двамата прочетоха следните букви: Д — И — Ж — О — Н.
— Това е! — рече Точиларя и бързо наплюнчи длан, за да заличи думата, но не останал доволен от това изтриване, започна да търка и бърше с ръкав масата, докато по нея не остана и следа от тебешира. — Надявам се, че вече сте доволна, мисис Браун!
В знак на задоволство старицата пусна ръката му и го потупа по гърба, а Точиларя, сломен от униженията, от разпита, както и от алкохола, скръсти ръце върху масата, постави глава отгоре им и заспа.
Чак когато Роб потъна в дълбок сън и силно захърка, старицата се обърна към вратата, зад която се бе скрил мистър Домби, даде му знак, че може да прекоси стаята и да излезе. Дори и тогава тя продължаваше да кръжи около Роб, готова да закрие очите му с ръце или пък да го удари по главата, ако той се надигне, докато посетителят й тихичко пристъпваше към изхода. Но макар че зорко следеше спящия, тя не по-малко зорко наблюдаваше и бодърствуващия джентълмен и когато той докосна ръката й и въпреки цялата му предпазливост се разнесе звън на злато, очите й заблестяха с ярък и хищен пламък като на ястреб.
Дъщерята проследи джентълмена с тъмен поглед до вратата и забеляза бледостта му, както и припряната му походка, свидетелствуваща за това, че и най-малкото забавяне му се струва непоносимо и че гори от желание да излезе навън и да пристъпи към действия. Когато той затвори вратата зад себе си, тя погледна към майка си. Старицата бързо се приближи и разтвори ръка, за да покаже какво бе получила, а после ревниво и алчно стисна ръката си в юмрук и прошепна:
— Какво ли ще направи сега той, Али?
— Злодеяние — отвърна дъщерята.
— Убийство ли? — попита старицата.
— Накърнената му гордост го е докарала до лудост и нито ние, нито той самият е в състояние да каже какво може да направи сега.