Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Да, ако изобщо е снизходително и деликатно, Джон, да те наказват заради злодеянията на другиго — кротко отвърна тя.
— Нашето семейство като че му причинява само зло — рече Джон Каркър. — Той има основания да се стряска, като чуе името ни, и да смята, че в кръвта ни има нещо, предизвикващо проклятие и гибел. Ако не беше ти, Хариет, и аз бих си помислил същото.
— Братко, не говори така. Ако, както твърдиш ти, имаш причини, за да ме обичаш — макар че аз не мисля така, — то тогава спести ми тези безумни, нелепи приказки.
Той закри лице с двете си ръце, но тя се приближи и той я остави да му хване едната ръка.
— Знам, че след толкова години работа е тъжно да те отстранят по този начин — каза сестра му, — а причината за това уволнение е ужасна и за двама ни. Ние обаче сме длъжни да живеем и да търсим средства за препитание. Да, да! И ние ще го направим, без да падаме духом. Да се борим, Джон, да се борим заедно — това е нашата гордост, а не позор.
На устните й затрептя усмивка, когато го целуна по бузата и го помоли да не се отчайва.
— О, скъпа моя сестро! Ти по своя воля великодушно се обрече на един погубен човек, на един опозорен човек, който няма никакъв приятел и прогони всички твои приятели.
— Джон! — рече тя и бързо постави ръка на устните му. — Не говори така заради мен! В името на нашето дълго съжителство!
Той млъкна.
— А сега позволи ми да ти кажа, скъпи — заговори тя и кротко приседна до него, — и аз също както теб очаквах това. И докато мислех за това, очаквах го със страх и се подготвях за него, аз реших, че ако то наистина се случи, да ти кажа, че съм скривала от теб една тайна и че ние имаме приятел.
— Как се казва този наш приятел, Хариет? — с печална усмивка попита той.
— Всъщност не знам, но веднъж той изрази горещите си уверения в приятелските си чувства и в желанието си да ни окаже помощ и досега аз не съм загубила доверието си в него.
— Хариет! — изумено възкликна брат й. — Къде живее този приятел?
— И това не знам — отвърна тя. — Той обаче познава и двама ни и му е известна нашата история… цялата наша история, Джон. Тази е причината, поради която, вслушвайки се в съвета му, аз запазих в тайна посещението му тук, за да не би да се разстроиш, като разбереш, че той е запознат с историята.
— Тук ли? Нима той е идвал тук, Хариет?
— Да, тук, в тази стая. Веднъж.
— Какво представлява той?
— Не е млад. С прошарена коса и както каза той, все по-бързо побеляващ. Но е много великодушен, искрен и благороден, не се съмнявам в това.
— Само веднъж ли си го виждала, Хариет?
— В тази стая само веднъж — отвърна сестра му и за миг страните й леко поруменяха, — но когато дойде тук, той ме помоли да му разрешавам да ме вижда веднъж седмично, за да се уверява, че ние сме добре и че действително не се нуждаем от неговата помощ. Впрочем аз му казах, когато той ни предложи услугите си… това всъщност бе целта на посещението му… че нищо не ни е необходимо.
— И веднъж седмично…
— Оттогава неизменно веднъж седмично, винаги в един и същи ден и в един и същи час, той минава оттук, винаги пеша и винаги отправен в една посока — към Лондон. Той се спира само за да ми се поклони и бодро да ми махне с ръка като искрен благодетел. Той ми обеща да се държи така още когато предложи тези странни срещи, и така мило и добросъвестно изпълняваше обещанието си, че ако в началото съм изпитвала някакво безпокойство (макар че се съмнявам в това, Джон, защото той се държа извънредно естествено и чистосърдечно), то много бързо изчезна и аз се чувствувах щастлива, когато настъпваше уреченият ден. Миналия понеделник — първият понеделник след онова ужасно събитие — той не мина и аз се чудя дали отсъствието му по някакъв начин не се дължи на случилото се.
— По какъв начин? — попита брат й.
— Не зная. Размишлявах единствено върху съвпадението, но не се опитвах да си го обясня. Уверена съм, че той отново ще се появи. И когато дойде, скъпи Джон, позволи ми да му кажа, че аз вече съм разговаряла с теб и ми позволи да ви представя един на друг. Той несъмнено ще ни помогне да си намерим нови средства за препитание. Неговата молба бе да направи нещо, за да облекчи моя и твоя живот, и аз му обещах, в случай че се нуждаем от приятел, да се обърнем към него. Тогава той вече няма да пази името си в тайна.
— Хариет — обади се брат й, който я бе слушал с голямо внимание, — опиши ми този джентълмен. Би трябвало непременно да познавам човек, който толкова добре ме познава.