Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Е, и после, Роб? После? — каза старицата и обзета от нетърпение, още по-силно стисна ръката му, сякаш се страхуваше той да не се измъкне.
— Е, не разговаряхме ли достатъчно по този въпрос, мисис Браун? — възрази Точиларя, който под въздействието на алкохола, от обида или пък от понесените мъчения бе станал толкова сълзлив, че почти при всеки отговор триеше ту едното, ту другото си око с ръкав и напразно хлипаше в знак на протест. — Дали се е смяла тя през онази вечер, така ли? Нали ме попитахте дали се е смяла, мисис Браун?
— Или плакала? — добави старицата и кимна утвърдително.
— Нито се е смяла, нито е плакала — отвърна Точиларя. — Тя бе напълно спокойна, когато ние с нея… О, виждам, че ще изтръгнете всичко от мен, мисис Браун! Дайте ми обаче тържествена клетва, че няма да кажете на никого.
Коварната мисис Браун веднага с готовност му се закле, тъй като единственото й намерение беше скрилият се зад вратата гост да чуе всичко със собствените си уши.
— Когато ние с нея отидохме в Саутхамптън — рече Точиларя, — тя бе спокойна като статуя. На сутринта също бе спокойна, мисис Браун. И когато преди разсъмване замина сама с пощенския кораб — аз си давах вид, че съм неин слуга, който я изпраща до кораба, — тя бе все така спокойна. Сега вече доволна ли сте, мисис Браун?
— Не, Роб. Още не — с категоричност заяви мисис Браун.
— О, гледай ти каква жена! — извика клетият Роб в изблик на боязливо желание да оплаче собствената си безпомощност. — Какво още желаете да научите, мисис Браун?
— Какво стана с господаря ти? Къде отиде той? — осведоми се тя, като продължаваше да го държи здраво и да се взира в лицето му с проницателния си поглед.
— Честна дума, не зная, мисис Браун — отвърна Роб. — Честна дума, не зная какво е направил той, къде е отишъл и изобщо нищо не зная за него. Зная само какво ми каза на сбогуване като предупреждение да си държа езика зад зъбите. И аз ви казвам, мисис Браун, като приятел, че ако вземете да кажете дори една думичка от това, което си говорим сега, по-добре е да се застреляте или пък да се затворите в тази къща и да я подпалите, защото той няма да се спре пред нищо, за да ви отмъсти. Вие не го познавате така, както аз. Уверявам ви, че от него не можете да избягате.
— Нали се заклех — отвърна старицата, — и няма да наруша клетвата.
— Надявам се, че няма да я нарушите, мисис Браун — с известно недоверие отвърна Роб, както и със скрита закана в тона си. — Не само заради мен, а и заради самата себе си.
След като изрече това приятелско предупреждение, той я погледна и подкрепи думите си с кимване на глава. Но като разбра колко е неприятно да гледа близо до себе си жълтото й лице, разкривено от уродливи гримаси, и зачервените й старчески очички, вторачили се проницателно и смразяващо в него, той неспокойно сведе поглед и се размърда на стола си, сякаш събираше сили да заяви мрачно, че няма да отговаря повече на никакви въпроси. Като продължаваше да държи момчето все така здраво като преди, старицата се възползува от удобния момент и вдигна показалеца на дясната си ръка, тайно давайки знак на скрилия се наблюдател да обърне специално внимание на това, което ще последва.
— Роб — заговори тя с гальовен глас.
— Боже мой, мисис Браун, какво има още? — рече раздразнено Точиларя.
— Роб! Къде се уговориха да се срещнат те, господарят ти и дамата?
Роб още по-неспокойно се размърда, вдигна глава, сведе я отново, захапа палец, избърса го в жилетката си и като гледаше накриво своята мъчителка, най-сетне рече:
— Откъде мога да знам, мисис Браун?
Старицата отново вдигна пръст като преди и рече:
— Хайде, момче! Няма никакъв смисъл да ми кажеш нещата дотук, а после изведнъж да замлъкнеш. Искам да знам това. — И тя зачака отговор.
Роб замълча смутен, а после изведнъж извика:
— Та да не би да мога да произнасям имената на чужди селища, мисис Браун? Каква неразсъдлива жена сте вие!
— Но ти си чул това име, Роби — непоколебимо отвърна тя, — и знаеш как се изговаря. Хайде!
— Никога не съм го чувал, мисис Браун — рече Точиларя.
— В такъв случай — бързо добави старицата — си го видял написано и можеш да го изречеш буква по буква.
От раздразнение Роб издаде възклицание, едновременно приличащо на смях и ридание — проницателността на мисис Браун предизвика у него възхищение, макар че той бе потърпевшият в този разпит, — и след като порови неохотно в джоба на жилетката си, момчето извади оттам малко парче тебешир. Очите на старицата светнаха, като видя как го държи между палеца и показалеца си, и тя бързо направи място върху дървената маса, за да може Роб да напише там думата, и отново даде знак с разтрепераната си ръка.