Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Ерцхерцогинята се въсеше, сякаш съм го направила от чиста злоба.
– Сигурна съм, че единствено лекомисленият ти и нередовен начин на живот е виновен, дето и този път не успя да родиш момче! – раздразнено ме упрекна тя часове след като бях родила.
После взе да се разпорежда и с втората ми дъщеря. По нейна заповед тя бе кръстена Гизела, на светицата-покровителка на Унгария. Този жест трябваше да умилостиви размирните унгарци и да спечели благоразположението им към техния император. Защото те не бяха забравили смъртните присъди, които той бе подписал след последната революция през 1849 година.
Лично аз бих предложила по-смислени мерки за сдобряване с Унгария вместо кръщаването на едно малко момиченце, но никой не ме питаше. Аз бях просто императрицата, която е пропуснала да изпълни дълга си. Този път ми се сърдеха дори обикновените хора от улицата. При раждането на престолонаследник всеки от тях би могъл да разчита на дарение от императора. Мнозина живееха в крайна бедност и бяха възложили всичките си надежди на това подаяние и на престолонаследника. А сега ме обвиняваха за мизерията и глада, без да можех да се защитя.
На всичко отгоре ерцхерцогинята не пропускаше случай да ме ужили, осведомявайки ме най-подробно за разочарованието на поданиците на императора. Вече напълно се беше отказала да се прави на любезна с мен. Когато се възпротивих да отведе и Гизела при сестричката й в детската стая, ме удостои с унищожителен поглед.
– Моля ти се, дете, не ми пречи – сряза ме тя. – Моя задача е да вземам решения относно отглеждането на децата на императора и да ги контролирам. Ти не би се справила. Дори не знаеш как следва да се държи една императрица, а имаш претенции да възпитаваш дъщерите на императора! Да не искаш твоята липса на маниери да се предаде и на клетите малки създания...
Думите й бяха толкова безцеремонни, студени и безсърдечни, че нямах какво да отговоря. Но в същото време бяха и така преднамерено обидни, че за първи път в мен се събуди сериозното желание за отпор. Вече не бях онова наплашено шестнайсетгодишно девойче, което приемаше всичко безропотно. Сега самата аз бях майка. Каквото и да си мислеше ерцхерцогинята, обичах децата, с които бях дарила Франц Йозеф, и носех отговорност за тях. Какви щяха да станат, ако София фон Хабсбург ги възпиташе по свой образ и подобие – леденостудени, безчувствени?
Майката на Франц Йозеф прие мълчанието ми за победа. Представа си нямаше какви мисли бушуваха в мен. За първи път осъзнах, че тя ме подценява, фактът, че досега не й се бях опълчила, създаваше в нея погрешното убеждение, че не съм способна на съпротива. Лъжеше се обаче. Само чаках подходящия момент. Щом като ще се браня, ще го сторя с подкрепата на Франц Йозеф.
* * *
Най-настоятелно Ви умолявам да съдите снизходително Сиси, ако понякога се проявява като твърде ревнива майка – тя е толкова всеотдайна съпруга и майка...
Четях нацупена през рамото на Франц Йозеф писмото, което той най-сетне бе склонил да напише до майка си. Не се осмелих обаче да критикувам формулировките. Радвах се, че изобщо бях успяла да го накарам да хване перото.
Вероятно това чудо се дължеше и на обстоятелството, че бяхме успели да си поотдъхнем по време на септемврийската ни визита в Каринтия, тъй далече от нейната задушаваща и плашеща особа. Посрещани възторжено от хората по градове и села, в непосредствена близост до любимите ни планини и сред волния въздух на върховете ние преоткрихме необременената любов, която ни бе събрала навремето в Бад Ишъл.
За няколко магически дни Виена загуби важността си. Франц Йозеф беше влюбен в мен повече от всякога и ми обеща да изпълни всяко мое желание. Вярно, уплаши се, когато узна за единственото желание, което имах към него, но храбро се зае да спази обещанието си. Неохотно, но все пак драговолно написа оплаквателно писмо до ерцхерцогинята. В него изброи всичките ми искания, макар да ги облече в твърде благовъзпитани и прекомерно церемониални формулировки.
Може би Вие ще разберете какво тягостно чувство изпитваме да виждаме как нашите деца са напълно изолирани във Вашите покои с общ вестибюл, докато клетата Сиси е принудена да изкачва стълбите, след което рядко да намира децата сами, а дори да заварва при тях непознати хора, на които Вие сте имали добрината да ги покажете, което съкращава и за мен малкото моменти, които съм откъсвал от времето си, за да ги прекарам с децата...
Веднъж започнал да описва оплакванията ми, които му бях повтаряла през последните дни, Франц Йозеф не можеше да бъде спрян. Не споделях обаче надеждата, която той формулира в края на писмото като свое лично желание. Що се отнася до мен, нямах нищо против, ако майката на императора установи резиденцията си извън „Хофбург", както ни беше заплашила. Нямаше да пророня сълза за нея, но при все това разбирах, че Франц Йозеф не приемаше това нито като син, нито като император.