66 градуса северна ширина

Бьорн прекоси с мотора краткото разстояние от Селтярнарнес до пристанището.

Харпа тръгна рано към пекарната, като на път щеше да остави Маркус при майка си. Бьорн бе казал на Харпа, че се връща в Грундарфиордур, за да се качи на един траулер и да излезе за риба за два-три дни. Сега разполагаше с почти два свободни часа и затова отиде на любимото си място в Рейкявик.

Паркира мотора и закрачи по кея. На пристана нямаше много лодки — един голям руски траулер и два от Уестмънските острови, както и няколко малогабаритни катера. Старият пристан в Рейкявик естествено бе много по-голям от този в Грундарфиордур, но напоследък през него минаваха по-малко кораби. Концентрирането на квотите във все по-малко хора през последните двайсет и пет години доведе до намаляване на лодките и до увеличаване на часовете им риболов. Това бе много по-ефективен вариант и Исландия бе една от малкото държави в света, където рибарите наистина печелеха, вместо да разчитат на правителствени субсидии. Но тази печалба си имаше цена — много лодки отиваха за скрап, много рибари оставаха без работа, а понякога се закриваха и цели гилдии.

Преди кризата, Бьорн бе облагодетелстван от този процес. Чичо му в Грундарфиордур бе един от първите, получили квота, която се даваше на хора с активен риболовен стаж в периода 1980-83 г. Квотата даваше на притежателя си право да лови част от цялостния годишен улов на страната, определян ежегодно от Института за морски изследвания и Министерството на риболова. Късметлиите, наречени „Крале на квотата“ или продължиха да ловят риба, или се продадоха на големи компании за милиони, а понякога и стотици милиони крони. Ейнар, бащата на Харпа, направи именно това. Чичото на Бьорн продаде квотата си и лодката „Люнди“ на Бьорн на ниска цена, но въпреки всичко се наложи Бьорн да вземе голям кредит от банката.

Бьорн излизаше за риба с чичо си от тринайсетгодишен. Бе роден за това, говореха, че можел да мисли като треска, а и бързо разучаваше и започваше да използва новите технологии за картографиране на морското дъно и намиране на големи пасажи риба. Не след дълго успя да изплати заема. После взе друг, за да купи квотата на един рибар от Грундарфиордур. Квотата се отнасяше до част от цялостния годишен улов на страната, а не до определена лодка, така че тайната на успеха бе да имаш възможно най-голямата квота, която една лодка може да изпълни. След това, през 2007 г., Бьорн взе още един заем, за да купи трета малка квота и модерно електронно оборудване за „Люнди“.

Старият му приятел от училище Симон, който стана банкер, вместо рибар, и който наскоро бе напуснал исландските банки, за да се присъедини към един хедж фонд в Лондон, му даде съвет. Най-разумно е да се вземе заем в смесица от швейцарски франкове и йени, защото лихвите са ниски, а исландската крона ще остане силна. Това правеше и Симон, но в по-голям мащаб, и трупаше богатство.