Зад маската на дявола

- Каза, че арестуваните свещеници са били седем. Къде са другите трима?! - попита след малко Климент. - Те също са заплашени. Трябва да ми кажете кои са, за да им помогна.

- Върви си, писарю! - Заул огледа бавно тихата кръчма. - Казах ти достатъчно. Трябва да си поговорим. Да поговорим като християни, като братя и да преценим какво да правим. Да решим доколко можем да ти се доверим. Името ти е славянско, но те изпраща кавханът. Трябва да го обсъдим. Може би убиецът е някой от нас? Някой, който, както сам каза, не е повярвал на клетвите. Ела утре. Тогава ще ти кажа кои са другите трима.

- Но ти трябва да ми кажеш имената! - настоя Климент. Да ми ги кажете сега! Утре може да е късно!

- Ела утре! Тогава ще разбереш! - отговори Заул и обърна гръб на писаря.

Климент постоя още, молейки събралите се да му кажат имената на останалите свещеници, но никой не проговори. Дори чевръстият кръчмар се беше скрил някъде и не сновеше между масите.

Писарят излезе бесен от „Агнецът“. Не можеше да разбере Заул и приятелите му. Какво имаше да обсъждат? Какво имаше да крият? Трима души бяха заплашени от смърт и те можеха да ги спасят. Но не искаха. Нима това беше по християнски?

Климент гневно изруга.

Знаеше много добре какво трябва да направи. Щом не искаха да му кажат имената, той щеше да ги открие сам. Щеше да провери в архива. Да види кои са хората, дошли през последната година от Дръстър. Едва ли щяха да са толкова много. Щеше да рови, ако трябва цяла нощ, докато не ги намери. Трябваше да открие кои са останалите свещеници, да ги намери колкото се може по-бързо и да ги скрие на сигурно място, преди убиецът да е ударил отново. Ако се съди по скоростта, с която бе започнал да действа, никой не можеше да каже кога ще е следващото му нападение. Може би някой от останалите трима щеше да знае нещо, което да го насочи към престъпника. Щом бяха избягали от Дръстър и се криеха, значи подозираха нещо. Или някого.

„Може и да не е един човек - помисли си Климент, сещайки се за „Невинните“. - Колко странно! И „Отмъстителите“, и „Невинните“ може да са участвали в убийствата. Въпреки че се борят едни срещу други. Тук има нещо съмнително. Защо Заул и приятелчетата му са последвали свещениците в Плиска? Защо не са останали в Дръстър, където гоненията са спрели? И защо не искат да ми помогнат? Все въпроси, на които няма отговори. Засега“.

Писарят закрачи още по-бързо, нетърпелив да стигне до архива. Наближаваше Вътрешния град, когато нещо привлече вниманието му. От една странноприемница излязоха двама мъже, които въпреки горещия ден бяха вдигнали качулките си и внимателно ги придържаха ниско нахлупени над главите си. Бяха по-високи от останалите, с кожени панталони и високи ботуши. Шпорите на единия бяха във формата на мечи лапи. Не се виждаше с какво са облечени мъжете под плащовете, но писарят бе сигурен, че освен лицата си крият и бойни колани с мечове. Докато прекосяваха улицата, Климент успя да зърне за миг лицето на единия. Беше сигурен, че го е виждал някъде.