Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Но кой знае защо, рицарите все не идваха. А майка му старееше и грохваше пред очите му. И Олег си даде дума, че той самият на всяка цена ще извърши някое малко чудо. Не толкова да облагодетелства някого, колкото да се убеди, че чудесата са възможни. Макар че семейството му имаше тежка съдба и не му беше писано да изживее чудо, все пак трябваше да ги има тия чудеса! Приказките са съчинени от живи хора, което значи, че някога и някъде такива неща са се случвали. Ако е истина, че злото поражда зло, то и доброто трябва да поражда добро. Нужен е само началният тласък, първото безкористно добро дело, след което започва верижна реакция.
Той изобщо не беше някакъв сантиментален мечтател, напротив, животът на Олег Жестеров беше достатъчно суров, за да не подхранва у него сълзливи чувства. И през този живот му се налагаше да върши много повече зло, отколкото добро, макар че злото бе в името на добри цели, обаче само по себе си то си оставаше зло, защото отнемаше на хората свободата, имуществото, а понякога — и живота. Мисълта за малко чудо бе заседнала дълбоко в съзнанието му, сега твърде рядко изплуваше на повърхността, но все още бе жива. А след срещата с Ира Терехина се актуализира, както биха се изразили психолозите.
Разбира се, и дума не можеше да става за някаква любов. Онова, което се случи тази нощ, беше част от работата му в интерес на задачата. Трябваше да се сближи с хазайката на квартирата, в която живеят „казанците“, а при възможност да се запознае с тях и многобройните им гости, да спечелят тяхното доверие и да се опита да научи нещо за главатаря им Аякс. Самият прякор навеждаше на мисълта, че този човек е запален по футбола — „Аякс“ се нарича голям футболен отбор. Но това предположение е само приблизително, защото Аякс е името и на един митологичен герой. Може само да се гадае какво е имал предвид хитрият главатар, когато си е избирал прякора.
Но работата си е работа, а чудото — чудо. Трябва да поприказва с жена си за оня лекар, при когото тя тича час по час. Така го превъзнася! Бил същински чародеец и вълшебник. Добре би било, ако излекува Ира. Независимо колко пари ще струва това.
Глава 5
Описанието на тайнствения „мъж на средна възраст, с приятна външност и тъмна, прошарена коса“, беше съвсем обща и несигурна информация. Така че не бе лесно да се установят отделните подробности.
Кой би могъл да го опише по-подробно? Първо, сестра Марфа. Второ, медицинските сестри от болницата, където лежат Наташа, Олга и Павлик Терехини. Трето, самите деца. Но те веднага отпадат от сметката: „Чичо Саша“ може да се появи всеки момент и чистосърдечните Павлик, Оля и Наташка веднага ще му кажат, че за него е питала милицията. Ако със седемнайсетгодишната Наташа все пак можеха да се уговорят, номерът нямаше да мине с Олга, която изостава в развитието си, и с малкия Павлик. Със сигурност щяха да се разприказват. А и на сестрите не може да се има доверие. Кой знае дали „чичо Саша“ не плаща на някоя от тях да мълчи и своевременно да го информира.
Затова пък с наемателите от сградата, където бе убита Екатерина Венедиктовна Анисковец, можеше да се работи спокойно. Търсеният мъж едва ли би се появил там. А дори и да се появи, значи няма нищо общо с убийството. Лошото е, че са го виждали и запомнили само две жени. И най-важното, по различно време. Старицата от долния етаж го е запомнила още от времето, когато доста редовно е идвал у Екатерина Венедиктовна, а това е било много отдавна. Преди убийството не го е виждала. А другата съседка, която живееше в сградата отскоро, срещнала тъмнокосия мъж до апартамента на Анисковец два дни преди убийството, но никога дотогава не го е виждала.
Миша Доценко знаеше от опит, че с такива свидетели не може да се свърши никаква работа. В дадения случай — да се постигне точното описание на търсения мъж. И се оказа прав.
Тъй като познаваше всички във входа, той реши да прибегне до услугите на художника, който живееше точно над апартамента на Анисковец. Фьодор припечелваше по нещо допълнително с „бързи“ портрети при Изложбения център, много пиеше, но все още имаше набито око и ръката му не трепереше дори след голямо препиване.