Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Останалия половин час до кацането Настя прекара в колата. Свали стъклото, облегна се назад, запали цигара и притвори очи. Три дела. Три дела. Кое от тях? Разбира се, делото за хулиганството изглежда съвсем другояче. Щом е за крадене — само то ще е. Прекалено много неща са били поставени на карта, особено като се има предвид политическата ситуация. Войната в Чечня определено повлия на разпределението на силите във висшите кръгове, Тарсуков беше в отбора на президента и един камък в неговата градина би бил като бомба, подложена под законно избрания лидер. Папката с материали от наказателно дело, хвърлящи сянка върху един от приближените на президента, е била нужна в еднаква степен и на самия Тарсуков, и на неговите противници. На него — за да ги скрие, на тях — за да ги обнародват. И в единия, и в другия случай кражбата е напълно приемлив начин за решаване на задачката. На Тарсуков впрочем му е било по-лесно да действа по стария, изпитан начин: с пари и телефонни обаждания. Ако не стане — тогава естествено идва кражбата. Но с една уговорка: трябвало е добре да си представя характера на следователя Бакланов и да бъде сигурен, че той няма да вдигне дандания заради откраднатите папки. Трябвало е със сигурност да знае, че Олег Николаевич Бакланов е глупак и страхливец. Впрочем тези сведения едва ли са представлявали дълбока тайна. Човекът, който се е решил на кражба, е бил доста добър психолог и правилно е предвидил реакцията на следователя. Или се е споразумял с него, обещавайки му добри пари като компенсация за служебните му неприятности? Какви неприятности обаче! Наказателно дело по обвинение в немарливост — това не е просто мъмрене, па било то и строго. Е, чак в затвора не би влязъл, обаче здравата ще го изтормозят. Не, нещо не се подрежда тази версия.
Ако пък кражбата е дело на противниците на Тарсуков, именно на тях окото им не би мигнало от шума, който можеше да вдигне следователят, за тях най-важното е било, за да не се потули делото; да имат в ръцете си оригиналните протоколи, в които пише колко грубо и недостойно се е държал гражданинът Свиридов, с какви засукани мръсни псувни е защитавал позициите си, как се е облекчавал пред очите на изумената публика и е коментирал този процес с пояснението, че по този начин изразява отношението си към политическата платформа на една от парламентарните фракции. По всичко личи, че документът е бил твърде пикантен. А пък обясненията на изтрезнелия Свиридов, доколкото можа да си ги припомни следователят, се отличавали с ярка образност и неприемлива в политическите кръгове прямота, съдържали контраобвинения по адрес на редица крупни политици и макар да не говорели за развития интелект на имиджмейкъра на Владимир Игнатиевич Тарсуков, също били доста интересни за някои хора и далеч не безопасни за други. Ако не знае кой е Свиридов, човек би могъл да приеме тези документи като плод на болното въображение на пациент на психиатрията, откачил на тема политическа активност. Такива сега с лопата да ги ринеш. Именно затова делото за хулиганството още от самото начало се бе сторило на Настя безперспективно, в смисъл на обект на кражба. Но като си помислиш, че всичко изречено по него може да се окаже не измислици, а истина, работата става съвсем друга.
Делото за злостно хулиганство, извършено от гражданина Свиридов, беше просто и разбираемо, но много привлекателно за заинтересовани читатели. Докато делото за самоубийството на Григорий Войтович беше абсолютно безинтересно, погледнато като обект на кражба. Но кой знае защо, нещо в него не харесваше на Настя. Освен това трябваше да мисли и за третото дело — за груповия опит за обир. Да се надяваме, че Коротков е научил за него достатъчно, за да могат да направят изводи.
Настя погледна часовника си й неохотно слезе от колата. Време беше да отиде в залата за пристигащи пътници.
Приятелката на Юра Коротков — Люся, иначе казано майорът от милицията Людмила Семьонова, беше научен сътрудник в едно от научноизследователските учреждения при Министерството на вътрешните работи, а преди това бе работила като следовател. Юра се бе запознал с нея преди две години и половина, по време на разследването на убийството на Ирина Филатова, колежка и приятелка на Люся. От този момент нататък влюбчивият Коротков престана да кръшка наляво и надясно и търпеливо зачака неговите и Люсините деца да пораснат, за да може да сключи нов брак. Колкото и да е странно, той успя да измъкне Люся в неделния ден за разходка в изложбения комплекс, който по стар навик всички още наричаха ВДНХ.