Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:

Нoвa, eпичнa глaвa oт бурнaтa иcтoрия нa Мaлaзaнcкaтa импeрия. Зaвръщaнeтo нa Пурпурнaтa гвaрдия нe мoжe дa дoйдe в пo-лoш мoмeнт зa eднa импeрия, изтoщeнa oт вoйни и oтcлaбeнa oт прeдaтeлcтвa и cъпeрничecтвo. В кипящия кoтeл нa Кюoн Тaли — cърцeтo нa Мaлaзaнcкaтa импeрия — тe зaпoчвaт cвoя мaрш и c тяxнoтo зaвръщaнe ce възрaждa и cпoмeнът зa тexния oбeт: нeмрящa cъпрoтивa cрeщу Импeриятa. Чacти oт eлитa нa Гвaрдиятa, Oбeтницитe, ca ce нacoчили към мнoгo пo-гoлямa влacт, дoкaтo в cъщoтo врeмe пo-дрeвни cъщecтвa ce нaдигaт, cтрeмeйки ce към cвoи, миcтeриoзни цeли. A кaквo дa кaжeм зa мaйcтoрa нa мeчa, нaрeчeн Пътникa, кoйтo, зaeднo c другaря cи Eрeкo, ce oтпрaвя към cблъcък, oт кoйтo никoй нe ce e върнaл дoceгa? Дoкaтo Гвaрдиятa ce пoдгoтвя зa вoйнa, гeнeрaлитe и мaгoвeтe нa импeрaтрицa Лacийн cтaвaт вce пo-нeтърпeливи зaрaди cлучвaщoтo ce, кoeтo тe oтдaвaт нa лoшoтo упрaвлeниe нa Импeриятa. Дaли Лacийн губи влacттa cи, или e нaдxитрилa вcички? Възмoжнo ли e тя дa изпoлзвa въcтaниятa, зa дa извaди oт укритиятa им и нaй-ceтнe дa унищoжи пocлeднитe дocaдни oцeлeли oт днитe нa Кeлaнвeд, нeйният прocлaвeн прeдшecтвeник?
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 388
Перейти на страницу:

Облечен в роба мъж излезе през портата — огромен отвор, достатъчно широк, за да пропусне четири колесници една до друга. Той се огледа и засенчи очите си с ръка. Забеляза двамата пехотинци. Обърна се и изкрещя нещо, което отекването на дългия тунел усили и превърна в неразбираем рев. Втори човек изтича навън, приближи се до първия и вдигна чадър над главата му. Мъжът в робата нагласи широките си ръкави и тръгна към двамата пехотинци. Вторият мъж вървеше зад него и държеше чадъра над главата му.

— Вие там — вие двамата! Къде е началникът ви?

Пехотинците се спогледаха. Жената, която носеше омачкано кожено кепе, го докосна с пръст и отвърна:

— Магистрат Ерлан. Какво ви води тук, на строежа, който ръководите? Обзалагам се, че са лоши новини.

Ерлан попи потта от лицето си с бяла копринена кърпичка и се усмихна накриво.

— Отдавна съм забелязал неуважението, което демонстрирате вие… инженерите. Една криминална присъда, струва ми се, ще поправи маниерите ви.

— Чу ли това, Слънчев? — рече жената. — Ние сме инженери. Но как ще построиш стените си, ако ни осъдиш?

— Ще ги строите оковани във вериги, предполагам — усмихна се магистратът. — Началникът ви?

— Работи.

Ерлан махна с ръка, за да прогони няколко мухи.

— Имате предвид, че е пиян. Джамаер! Шибалка!

— Как ме нарече? — попита Слънчевия.

— Не говоря на теб, глупак такъв.

Мъжът, който държеше чадъра, подаде на магистрата дълга пръчка, за единия край на която бяха завързани косми от бедрин. Ерлан я взе и я размаха пред лицето си.

— А, видях го.

Ерлан тръгна, препъвайки се в разпилените по земята тухли и камъни. Джамаер хукна след него, придържайки чадъра над главата му.

Двамата пехотинци се спогледаха.

— Да отидем ли с него? — попита жената сапьор и нагласи коженото кепе на късо подстриганата си кестенява коса.

— Сторо може да го убие. Това няма да ни помогне в съда.

— Прав си.

Тръгнаха след магистрата.

Ерлан бе спрял пред навес, направен от военен плащ, провесен от единия край на висок варовиков блок, издигащ се от дупка в земята. Мъжът под навеса се изправи, изкашля се и избърса ръцете си в мръсния кожен жакет, който носеше.

Инженерите отдадоха чест.

— Капитан Сторо, господине!

Сторо ги изгледа мрачно, преглътна и направи отвратена гримаса, сякаш не бе харесал вкуса на слюнката си.

— Сержант, не капитан. Какво искаш сега, Ерлан?

— Дошъл съм, за да настоявам да отворите Портата на зората, господине. Настоявам да я отворите. Нашите строители ни казаха, че възстановителните работи са приключили отдавна. Увериха ни, че построеното е здраво и че отдавна можем да използваме портата по предназначение.

Сторо почеса изпитите си бузи, покрити с набола брада, и засенчи очи с ръка.

— Това са същите строители, които Юмрукът ти нареди да уволниш, задето са се направили, че не забелязват разрушаването на стената, нали?

— Просто досадни кражби, извършвани през годините от някои нежелани елементи — обясни магистратът и посочи с пръчката си към заселниците, лагеруващи от двете страни на източния път.

Сторо погледна лагера.

— Те живеят в палатки, Ерлан.

— Както и да е. Не можем да отлагаме повече. Работата тук е приключена. Договорът ви е изпълнен. Завършен. Ако трябва, управителният съвет ще докладва на Върховен юмрук Ананд, че вече не се нуждаем от услугите на неговите инженери и че укрепленията на Ли Хенг са възвърнали предишния си блясък и слава.

Слънчева светлина огря Ерлан и той трепна.

— По-високо, глупако! — сопна се той.

Джамаер вдигна чадъра по-високо.

— Можеш да докладваш, каквото си поискаш — рече Сторо. Той клекна, за да вземе шлема си от земята, след което го сложи на главата си. — Но единственият доклад, който Ананд ще изслуша, е моят.

Ерлан отново попи избилите по челото му капки пот.

— Не принуждавай управителния съвет да предявява официални обвинения, началнико.

Сторо присви очи.

— Какви обвинения?

— Имаше няколко нападения над граждани, началнико. Упражняване на тормоз над официални лица, изпълняващи служебните си задължения.

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 388
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)