![Приливи на Мрака [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/0/prilivi-na-mraka-bg-lp-download.jpg)
Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
- Автор: Розенберг Аарон
- Серия: World of Warcraft(bg) #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Този друг свят Дренор ме притеснява — измърмори Крас. — Ако орките могат да минават през този портал, значи ще могат и други… и от двете страни. Знаем, че там е имало огри, но не знаем какво друго да очакваме. Това значи, че може да има още по-страховити същества, чакащи възможност да нахлуят и да заличат света ни. Освен това нищо не спира орките да се върнат у дома си, ако им се наложи. Борбата с враг, който има неуязвим дом, ще е много по-трудна, след като може просто да се появи, да атакува и после отново да изчезне. Откриването и унищожаването на този портал трябва да стане приоритет.
— Съгласен съм — каза Кейл’тас. — Порталът трябва да бъде унищожен.
Останалите кимнаха.
— Добре, това е решено. Какво друго?
Те започнаха да обсъждат по-несъществени въпроси, свързани с графиците за почистване на лабораториите във Виолетовата цитадела и Кадгар остави сферата да избледнее и образът и звукът изчезнаха. Всичко се беше развило по-добре, отколкото очакваше. Кейл’тас беше прав, осъзнавайки, че Кадгар е преживял много през последните три години, и дори очакваше членовете на съвета да побеснеят от неуважението, което бе проявил. Но те не споменаха нищо по този въпрос и всички изглежда бяха повярвали на историята му, което бе приятна изненада. Сега му оставаше само да се телепортира обратно в Столицата и да се наспи, за да може на другия ден да бъде годен за нещо.
След седмица Лотар стоеше в командирската палатка в южен Лордерон, недалеч от Саутшор, откъдето беше дошъл заедно с Кадгар. Бяха избрали тази местност, защото се намираше на достатъчно централно място, от което бързо могат да достигнат всяка друга точка на континента, особено по вода. Отвън войските се строяваха, тренираха и спяха. Вътре той и кралете на Лордерон и четиримата мъже, които беше избрал за свои лейтенанти, се нареждаха около масата и разглеждаха картата, разстелена върху нея.
Лотар беше назначил Утър за посредник с Ордена на Сребърната ръка и Църквата, а паладините бяха постигнали изненадващ напредък в бойните си умения и овладяването на Светлината. Кадгар беше едновременно посредник на магьосниците и най-довереният му съветник. Праудмуър ръководеше флотата, разбира се, това дори не подлежеше на въпрос. Но Туралиън… Лотар беше назначил младия Туралиън за свой заместник. Младежът бе успял да впечатли както него, така и Кадгар и се беше доказал като разсъдлив, фокусиран и усърден мъж, макар все още да се отнасяше с Лотар като с някаква легендарна фигура. Лотар беше сигурен, че с времето ще му мине и не можеше да си представи някой по-подходящ за своя дясна ръка. Туралиън явно все още се притесняваше от голямата отговорност, която му беше гласувана, и се наложи Лотар два пъти да му напомни да не се заиграва с картата. Поне не и с ножа си.
Те обсъждаха същите неща, които повтаряха вече цяла седмица — по кой път е най-вероятно да мине Ордата, къде биха могли да атакуват и как да придвижат максимално бързо войските на Алианса до там, поне без да тъпчат нивите и обработваемите земи, които трябваше да спасят. Тъкмо докато Греймейн за десети път настояваше силите на Алианса да се позиционират около границите на Гилнеас, в случай че някак си се появят първо там, в палатката нахлу един вестоносец.
— Сър, трябва да видите това, сър! — извика той, опитвайки се едновременно да спре инерцията си, да се поклони и да отдаде чест. — Тук са!
— Кой е тук, войнико?
Лотар се намръщи. Той се опитваше да разгадае изражението на разузнавача, но човекът беше прекалено развълнуван. И не изглеждаше ужасен, което значеше, че Лотар може да си отдъхне и да се опита да успокои внезапното си сърцебиене. Щом не беше ужас, значи не беше Ордата. По лицето на войника нямаше следа от страх, но се долавяше смесица от уважение и възхищение. Лотар не беше виждал такова нещо досега.
— Елфите, сър! — направо изкрещя разузнавачът. — Елфите са тук!
— Елфите ли?
Лотар се вторачи в човека, опитвайки се да проумее думите му, после се обърна и изгледа гневно събралите се крале. Както очакваше, единият от тях се покашля и погледна виновно.