Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 228
Перейти на страницу:

— Ще избягам, ще видите — отсече Владек, без да сваля вторачен поглед от стареца.

Лекарят се взря в очите на малчугана и се усмихна.

— Драги ми приятелю, никога вече не споменавай за бягство, че току-виж те убили. Връщай се на работа, движи крака и всяка сутрин идвай на преглед.

Владек се върна в гората и отново се зае да сече дърва, но видя, че успява да премести трупите най-много на няколко метра. Кракът го болеше непоносимо, сякаш всеки момент щеше да се счупи на две. На другата сутрин лекарят го прегледа по-обстойно.

— Определено си по-зле — отсъди той. — На колко години си, малкият?

— Май на тринайсет — отвърна Владек. — Коя година сме сега?

— Хиляда деветстотин и деветнайсета — каза лекарят.

— Значи съм на тринайсет. А вие на колко сте?

Изненадан от въпроса, старецът се взря в сините очи на хлапака.

— На трийсет и осем — пророни той едва чуто.

— Бог да ми е на помощ — простена Владек.

— И ти, моето момче, ще изглеждаш така, ако си гнил по лагерите петнайсет години — отбеляза делово лекарят.

— А защо всъщност сте тук? — полюбопитства хлапакът. — Защо ви държат толкова дълго?

— През 1904 година, малко след като се дипломирах като лекар и отидох на работа във френското посолство в Москва, ме обявиха за шпионин и ме хвърлиха в един от московските затвори. Мислех, че не може да ме сполети нищо по-ужасно, докато не избухна революцията и не ме тикнаха в тая адска дупка. Дори французите вече са забравили, че ме има на белия свят. Попаднат ли тук, в лагер двеста и едно, малцина си излежават докрай присъдите, значи и на мен ми е писано да умра като всички останали тук.

— Не бива да губите надежда, докторе.

— Надежда ли? Отдавна съм изгубил за себе си всяка надежда, може би няма да я изгубя за теб, ти обаче си имай едно наум и не споменавай пред никого за това. Има лагерници, които се възползват от словоохотливостта на другите, макар че какво ли толкова печелят — някой и друг комат хляб и може би още едно одеяло. Ще те прехвърля, Владек, за един месец в кухнята, продължавай да идваш всяка сутрин на преглед. Това е единственият ти шанс да не си изгубиш крака, а и на мен не ми се иска да съм човекът, който ще го ампутира. Тук не разполагаме с най-съвременните хирургични инструменти — добави той, вторачен в големия дърводелски нож.

Владек потрепери.

Доктор Дюбиен написа името му върху листче хартия. На другата заран Владек се яви в кухнята, където му възложиха да мие с леденостудена вода чиниите и да помага в готвенето. Беше пренасял по цели дни отсечените дърва и работата в кухнята му се видя песен: допълнително рибена чорба, дебели резени черен хляб с коприва, възможността да стои вътре на топло. Веднъж дори си подели с готвача едно яйце, макар че и двамата не разбраха каква точно птица го е снесла.

Малко по малко кракът на момчето минаваше, въпреки че то продължи да накуцва. Доктор Дюбиен не разполагаше с добри лекарства и единственото, което можеше да стори, бе да преглежда редовно крака на Владек. Лека-полека се сприятели с него и дори повярва в младежката му надежда за бъдещето. Всяка сутрин си говореха на различни езици, но на стареца му бе най-приятно да разговарят на родния му френски.

— След седмица, Владек, трябва да се върнеш в гората — надзирателите ще прегледат крака ти и вече няма да мога да те държа в кухнята. Затова ме слушай хубавичко, измислил съм как да избягаш.

— Заедно, докторе. Заедно — настоя Владек.

— Не, само ти. Стар съм за такъв дълъг път. Цели петнайсет години съм мечтал да избягам, но сега ще помогна на теб. Стига ми да знам, че някой друг го е направил, а ти си първият човек, убедил ме, че ще успее.

Владек седна на пода и заслуша мълком плана на лекаря.

— През последните петнайсет години съм скътал двеста рубли — в руските затвори не ти плащат за извънредния труд. — Момчето се опита да се засмее на най-старата лагерна шега. — Скрил съм парите в шишенце от лекарство — четири банкноти от по петдесет рубли. Щом дойде време да тръгваш, ще зашия парите в дрехите ти.

— Какви дрехи? — изненада се Владек.

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)