Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Опал вдигна и показа едната си ръка. Държеше малко дистанционно. Тя натисна червения бутон. И както всички знаеха, червеният бутон означаваше само едно: Зеленика разполагаше с милисекунди да измисли план. Мониторът се измъкна и зелената светлина на командното табло на ракетата светна в червено. Сигналът беше получен. Детонацията беше неизбежна.

Зеленика подскочи нагоре и захлупи сферичната бомба с каската си. Положи собственото си тегло върху каската, за да я свали надолу. Беше като да потопиш футболна топка. Полицейските каски бяха направени от неогъваем полимер, който можеше да отклони солиниевите изригвания. Разбира се, останалата част от костюма на Зеленика не беше неогъваема и не можеше да я предпази от биологическата бомба, но може би каската щеше да бъде достатъчна.

Бомбата експлодира и завъртя шлема във въздуха. Чиста синя светлина се изля от вътрешната страна на каската, изчезвайки през бетона. Мравки и паяци скочиха изведнъж и малките им сърца замръзнаха. Зеленика усети как собственото й сърце се забърза и се бори срещу смъртоносния солиний. Задържа се, колкото можа, тогава ударът я отблъсна. Каската отлетя и фаталната светлина се освободи.

Зеленика активира крилата си и полетя към небето. Синята светлина я следваше като смъртоносна стена. Сега всичко се превърна в състезание. Беше ли спестила достатъчно време и скорост, за да надбяга биологическата бомба?

Зеленика усети как устните й хлътват през зъбите. Центробежната сила разкъсваше кожата на бузите й. Разчиташе на факта, че активиращото вещество на биологическата бомба беше светлина. Това означаваше, че се фокусираше до определен диаметър. Гномски не би искала да привлича вниманието към устройството си, като заличи цял градски блок. Само Зеленика беше мишената.

Зеленика усети светлината под краката си. Ужасно чувство на празнота се прокрадна по крака й преди магията да го прогони. Тя изпъна тялото си, изви глава назад, скръсти ръце пред гърдите си, за да намали съпротивлението на въздуха, позволявайки на механичните крила да я отведат на безопасно място.

Изведнъж светлината изчезна. Разсея се, оставяйки само неспокойни пламъци след себе си. Зеленика надбяга смъртоносната светлина с минимални наранявания. Краката й се усещаха слаби, но чувството скоро щеше да изчезне. Имаше достатъчно време да се тревожи за това по-късно. Сега трябваше да се върне в Нисшите елементи и някак да предупреди приятелите си за плана на Опал.

Зеленика погледна надолу към покрива. Не беше останало нищо, което да докаже, че е била там, освен останките от каската й, които се въртяха като заредени частици. По принцип, неодушевените предмети не бяха засягани от биологическата бомба, но рефлекторният пласт на каската беше отблъснал светлината толкова много, че беше прегрял. А след като каската беше унищожена, такива бяха и жизнените отчети на Зеленика. Доколкото засягаше ПНЕ и Опал Гномски, каската на капитан Бодлива Зеленика вече не предаваше пулса й или дихателната й честота. Беше официално мъртва. А да си мъртъв си имаше своите предимства.