Мрачни дни [bg]

— Интересно — промърмори детективът и рязко намали скоростта.

— Какво става?

— Следят ни — отвърна скелетът. — При това калпаво.

Лениво зави вляво в една пуста уличка и изведнъж настъпи газта. Валкирия се залепи за седалката. Скълдъгъри зави по следващата пряка вляво и спря на средата на платното. Увери се, че шалът е добре увит през лицето му и излезе от колата, стиснал револвера в ръка.

Синьо волво зави бързо иззад ъгъла, спирачките му изпищяха панически и то рязко изви встрани в опит да избегне удара в Бентлито. Заби се в близката стена и двигателят му угасна. Скълдъгъри отиде до волвото, счупи лявото стъкло с дръжката на револвера, после бръкна вътре, извлече навън червенокосия шофьор и го захвърли пред себе си на асфалта.

— Не обичам да ме преследват — каза тихо детективът.

— Не стреляй! — изплака шофьорът на волвото.

— Преследваха ме достатъчно — продължи Скълдъгъри, сякаш не го беше чул. — Не съм в настроение да ме преследват повече.

Валкирия позна треперещия млад мъж в краката на скелета. Името му беше Ставън Уийпър3.

Беше го виждала няколко пъти в Убежището. Очите му не слизаха от пистолета на Скълдъгъри.

— Обикновено убивам онези, които ме преследват — промърмори Скълдъгъри, сякаш на себе си.

Валкирия се намръщи.

— Скълдъгъри?

— Така правя, да — продължи тихичко детективът. — Преследват ли ме, умират. Простичко е. Обичам простичките неща. Чистите неща.

Вдигна револвера, а Валкирия се хвърли към него. Сграбчи го за китката.

— Какво правиш?

Скълдъгъри обърна поглед към нея и наклони глава на една страна.

— Валкирия! Ти пък какво правиш тука?

Скелетът постоя неподвижно още миг, после тръсна глава и прибра пистолета в кобура. Отиде бавно до Бентлито и загледа небето. Уийпър не откъсваше от него ужасения си и объркан поглед и Валкирия пристъпи, за да скрие детектива зад гърба си.

— Какво искаш? — попита рязко.

Червенокосият премести очи към нея.

— Тук съм, за да те арестувам.

— За какво?

— Нападнала си детектив Мар и очевидно си отворила портала, нарушавайки изрична заповед на Върховния маг.

— Извинявай, но ми е малко трудно да повярвам, че са пратили точно тебе да ни арестуваш.

— Ами всъщност задачата ми беше само да следя дома на Скълдъгъри Плезънт — призна Уийпър. — Другите детективи са заети.

— С какво са заети?

— Не ми казват. Чух, че някой от долавящите имал видение, което разтревожило всички… Детективите нищо не ми казват. Не съм достатъчно високо в йерархията, ако ме разбираш.

Скълдъгъри се приближи обратно с ръце в джобовете, по всичко изглеждаше, че вече е на себе си.

— Не си дошъл да арестуваш мен, нали?