Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

— С пистолет. Но съм сигурна, че ще ми дадат и бюро.

— Не те разбирам — призна едрият мъж, пенсиониран банков чиновник. — Толкова добре се учеше.

Тя се изсмя на тази привидна безсмислица, но много добре го разбираше. Бе завършила с отличие и гимназията „Сейнт Томас“ в Ръшън Хил, и Станфорд. Слабичкото момиче, което твърде рядко излизаше с момчета и твърде често вдигаше ръка в клас, имаше отредено място или във висшите научни среди, или на Уолстрийт. Не, не, той нямаше нищо против Джаки да размахва оръжие и да гони престъпници. Просто се беше надявал да използва ума си.

— Ама това е ФБР, татко. Това са интелигентните ченгета.

— Да, предполагам. Но… наистина ли искаш да се занимаваш с това?

Не, тя трябваше да го направи. Има огромна разлика между „искам“ и „трябва“. Съмняваше се обаче, че той ще я разбере. Затова отговори само:

— Да.

— Е, нямам нищо против тогава — примири се той. После се обърна към жена си: — Нашето момиче станало лудетина. Знаеш ли какво е „лудетина“? Лу-де-ти-на.

— Знам, разбира се — провикна се майка ѝ от кухнята. — Нали решавам кръстословици. Ще внимаваш все пак, нали, Джаки? Обещан ми да внимаваш.

Сякаш се канеше да пресече натоварено кръстовище.

— Обещавам, мамо.

— Добре, направила съм пиле с винен сос за вечеря. Това ти е любимо ядене, нали?

Джаки прегърна баща си и майка си и след два дни полетя обратно за Вашингтон, за да смени името си на Маргарет.

След като завърши академията, я назначиха в регионалното управление. Наложи се да опознае живота във федералния окръг, да работи с Кейдж, който ѝ беше като втори баща, и сигурно се справяше добре, защото предната година я повишиха в заместник-главен агент, а сега, докато шефът ѝ снимаше маймуни в амазонската джунгла, тя оглавяваше най-голямото разследване, водено през последните няколко години във Вашингтон.

Сега наблюдаваше как Харди си води бележки в другия край на залата и си мислеше: „Той ще се справи, ще се справи.“

Маргарет Лукас бе сигурна в това.

Тя, подмененото бебе-елф, знаеше най-добре…

— Лукас — прекъсна мислите ѝ нетърпелив мъжки глас.

Тя погледна по посока на гласа и си даде сметка, че Паркър Кинкейд ѝ говори нещо:

— Свършихме с лингвистичния анализ. Сега искам да направя физически. Освен ако нямаш друга идея.

— Ти командваш, Паркър.

Тя се приближи и седна до него.

* * *

Отначало той огледа хартията, на която бе написана бележката.

Листът беше с размери 15 на 22.5 см, като за водене на ежедневни записки. В хода на историята стандартните размери на листовете са се променяли, но в Америка от около двеста години се използваха 21.25 на 27.5 см. Петнайсет на 22.5 бе вторият по разпространение стандарт. Прекалено обичайно. Размерът сам по себе си не говореше нищо на Паркър.

Колкото до материала, писмото бе на груба, евтина хартия, произведена чрез механично пресоване, не по химически методи, по които се изработват по-фини и качествени хартии.

— Хартията няма да ни помогне с нищо — обяви накрая той. — Най-обикновена е. Нерециклирана, с голямо киселинно съдържание, от груба суровина с минимална добавка на избелващи вещества и с ниска луминесценция. Разпространява се масово в големи опаковки. Няма воден знак или друго, по което да се определи производителят или дистрибуторът на едро, камо ли магазинът, от който е закупена. — Въздъхна. — Да погледнем сега мастилото.

Постави внимателно бележката под един микроскоп. Огледа я първо на десет-, после на петдесеткратно увеличение. По следите от средството за писане върху листа и честите неравномерности в цвета личеше, че престъпникът е използвал много евтина химикалка.

— Вероятно от „Американ Райтинг Инстрюмънтс“. По трийсет и девет цента бройката.

Замълча и погледна колегите си. Никой не проявяваше признаци на разбиране.

— И? — попита Лукас.

— Това е лошо за нас — обясни отегчено той. — Невъзможно е да се проследи до източника. Продават ги просто във всяка будка из цяла Америка. Също като хартията. Пък и АРИ не използва химически етикети.

— Химически етикети ли? — не разбра Харди.

Паркър обясни, че някои производители включват специални химически вещества в мастилата си, като отличителен белег за продуктите си и за по-лесно определяне мястото и датата на производство. „Американ Райтинг Инстрюмънтс“ обаче не го практикуваха.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?