Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
— Какво е лесно за нея?
— Да запомня филми и истории, които ние сме й чели. И героите в тях. Тя може да изиграе отлично цели сцени. Може да запомня диалози. О, също така и да отгатва края на филми. Да се маскира в костюми. Тя обича да се костюмира. Но са все такива неща — да се прави на нещо. Всичко, свързано с реалния живот — училище, готвене, гимнастика, каране на колело, игри, спортове, шиене… всичко сякаш е свръхсилите й. — Даян отклони очи от погледа на лекарката. — Онзи ден се е подмокрила пред целия клас.
Доктор Паркър стисна устни и поклати глава. Даян я гледаше как записва със ситен почерк един факт, който вероятно щеше да преследва нейната дъщеря до края на живота й. Даян си взе една книжна салфетка и се престори, че духа носа си и после започна да мачка хартийката между силните си пръсти, докато не я превърна в малки топчета.
Нови въпроси. Беше мъчително. Даян се стараеше, о, наистина така беше, но все гледаше да скрива пукнатините в семейството, подобно на майчините си бижута — всичко истинско, от диамант, от злато, се изваждаше наяве само в редки, съдбоносни случаи. Остана без сили, докато даваше на тази мазна и елегантно облечена непозната всички такива факти — за Бил, за Джейми, за бабите и дядовците, за стеснителността на Сара и хитрите й машинации. Доктор Паркър стрелна с поглед часовника си. Дали се е отегчила?
Лекарката каза:
— По време на бременността си приемахте ли някакви лекарствени средства?
— Не, не съм приемала. Понякога вземах тиленол. Но само на два пъти. Знаех, че не е хубаво.
— Какви са взаимоотношенията със съпруга ви?
— Отлични. Добри.
— Карате ли се открито? Говорили ли сте някога за развод?
— Не. Никога.
— Някой от двама ви да пие или да взема наркотици?
— Пием само в компания — рече обидено Даян. — Изобщо не докосваме наркотици. Ходим на църква.
Последва пауза, докато ръката на лекарката се движеше бързо по листа.
Даян заговори:
— Затова сметнахме, че ако някой като вас, лекар, й каже да престане с тия глупости и се залови за работа, ами че, тогава… — Гласът й заглъхна.
Докторката захапа долната си устна, олющвайки част от червилото. Сложи обратно капачката на скъпата писалка. Зъбите отпуснаха устната и лекарката се облегна назад в кожения си стол.
— Работила съм с трудно усвояващи деца…
— Но тя не е трудно усвояваща — заяви бързо Даян. — Нали ви казах, коефициентът й на интелигентност…
Доктор Паркър рече:
— Трудното усвояване не зависи от интелигентността. То е…
— Докторе — търпеливо започна да обяснява Даян, — Сара е умно, стеснително малко дете. Тя е научила един… — Даян си спомни фраза от книгата „Потайното дете“ — … модел на поведение, за да получи внимание от съпруга ми, от мен и нейните учители. Играехме по гайдата й. Сега имаме нужда от специалист като вас да й каже да се стегне и да се залови за работа. Вече не можем да се справим с номерата й. Вас ще ви послуша. Ето защо съм тук.
Доктор Паркър изчака за момент и после заговори:
— Искам да ви кажа нещо и можете да го обмислите и обсъдите с вашия съпруг. Първо — въз основа на това, което ми разправихте — не съм уверена, че дъщеря ви страда от смущение в съсредоточаването. Някои психиатри смятат, че подобно смущение е съвсем различно от хиперактивността. От моите собствени проучвания смятам, че те са преплетени. Ако правилно съм разбрала, Сара не показва обща свръхактивност — това, което ние наричаме хиперкинетично поведение. Нейната нервност може да е нещо вторично; тя има други проблеми и те на свой ред я правят неспокойна и раздразнителна. Риталинът е само временна мярка, в най-добрия случай.
— Но доктор Словинг обясни, че сега това ще й помогне да учи и че ще помни това, което е научила.
— Разбирам и има какво да се каже по този въпрос. Но с цялото си уважение към вашия специалист, струва ми се, че лекарите предписват риталин малко прибързано. Много хора предпочитат диагноза „смущение в съсредоточаването“, защото предпочитат да виждат по-скоро физическо, отколкото психологическо обяснение за заболяванията на децата си.
— Сара не е луда — ледено изрече Даян.
— В никакъв случай — натъртено каза лекарката. — Неспособност, свързана с развитието, е често срещан и лечим проблем. По наше време това се интерпретираше като глупав, мързелив или своеволен. Професионалистите вече не го тълкуват по този начин. Ала много хора така го възприемат.