Урокът от нейната смърт [bg]

— Посещавала ли е лекар специалист или педагогически съветник?

— Само съветник в нейното училище. Началното училище на Ню Лебънън. Той ми препоръча тази книга. После говорих с нашия педиатър. Доктор Словинг. Нали той е детски специалист?

Явно доктор Паркър не се ангажираше с потвърждаване на родителски мнения. Тя погледна любезно Даян и нищо не каза.

— И така, отидохме при доктор Словинг и той предписа за нея риталин.

— Заради липсата на съсредоточеност?

Това накара Даян да въздъхне облекчено, че старият изкуфял доктор Словинг беше поне поставил правилно диагнозата.

Доктор Паркър продължи:

— Държала ли се е непокорно, прекомерно буйно? Някакво натрапчиво поведение — например, често да си мие ръцете?

— О, тя е много неспокойна. Не я свърта на едно място. Все тича. Нервна е. Направо ме подлудява.

— Правил ли е доктор Словинг някакви психологически тестове?

— Не. Взе й само кръв за изследване. — Даян се изчерви и отклони погледа си. — Но той я познава от раждането й… Искам да кажа, той изглежда смяташе, че това е най-доброто лечение.

— Е — рече хладно доктор Паркър, — ако диагнозата е липса на съсредоточеност, тогава какво ви води при мен?

— Мисля, че лекарството й действа — колебливо започна Даян. — Но не особено добре. Всъщност, право да ви кажа, понякога ми се струва, че изобщо не й помага. Не съм сигурна, но от него понякога тя доста се замайва. А и стомахът й се разстройва и като че ли това още повече я изнервя. Тя казва, че коремчето й се разбърква. — Даян погледна ръцете си и смаяно видя как ставите й са побелели. — Истината е, че нещата сякаш стават все по-зле. Оценките й са отчайващи. Вчера се опита да избяга от къщи. Никога не го е правила досега. И избухванията й са по-яростни. Възразява много повече от преди. Освен това и говори на себе си.

— Нека ви попитам за някои неща…

Последва цяла лавина от въпроси. Даян се опитваше да разбере накъде бие лекарката. Ала беше напразно; тъкмо когато Даян мислеше, че разбира какво има предвид доктор Паркър, тя сменяше посоката.

— Гледа ли много телевизия?

— Два часа вечер, само когато е свършила с домашните. Всъщност обича повече филмите. Според нея повечето сериали и реклами са глупави. Казва, че са тъпи.

Последва мимолетна усмивчица.

— Склонна съм да се съглася. Продължавайте.

— Преструва се, че трудно усвоява… Според мен просто симулира… Ами тя така бързо научава някои неща, че когато се държи като бавно схващаща, изглежда фалшиво.