Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Колекционерът на татуировки [bg]
Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колекционерът на татуировки [bg]

Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:

Новият случай на Линкълн Райм Подражател? Или отмъстител? Те никога не са виждали такова убийство… Талантлив художник на татуировки, който използва отрова вместо мастило. Жертвата му е млада жена. Върху кожата й е оставил съобщение: „Втория“. Разследващите случая детектив Линкълн Райм и сътрудничката му Амелия Сакс откриват местопрестъплението напълно разчистено от доказателства. Има само една следа — парче хартия, която свързва престъплението с друго, което те никога няма да забравят. И както с Колекционера на кости преди това, Райм и Сакс отново се оказват изправени пред изкусен сериен убиец, който избира жертвите си на привидно случаен принцип. Престъпник, който планира всичко до последния детайл, в смъртоносна надпревара с всеки, който се опита да го спре. Но колко е близка връзката с предишния случай? И какъв е смисълът на думата, татуирана с отрова върху кожата на първата му жертва? Бързи обороти, изненадващи обрати, интелектуална битка между изобретателен убиец и гениален детектив — истинско завръщане към класическия Дивър.
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 164
Перейти на страницу:

Някои от отвлечените бяха спасени, други — не. Случаят беше важен по няколко причини: първо, възкреси Райм за нов живот — буквално. Той бе толкова депресиран от факта, че е парализиран, че планираше да се самоубие, но реши да го отложи за известно време заради въодушевлението от умствения двубой с изключително умния убиец.

Това разследване го събра със Сакс.

— И не сме в първата глава? — възмутено измърмори той сега.

Селито сви рамене:

— Съжалявам, Линк.

— Все пак става дума за Ню Йорк — изтъкна Райм.

„Все пак става дума за мен“ — помисли си.

— Може ли да погледна? — попита Сакс. Отвори книгата на въпросната глава и започна да чете бързо.

— Кратка е — отбеляза Райм, още по-раздразнен. Дали не бяха отделили повече страници на Бостънския удушвач?

— Май си спомням, че разговарях с автора преди известно време — каза Сакс. — Спомена, че работи върху книга, и ме покани на кафе, за да му разкажа някои подробности, които не бяха публикувани в пресата и в официалния доклад. — Усмихна се. — Мисля, че се е обаждал и на теб, Райм, но ти си го нахокал и си му затворил.

— Не си спомням. Писане. Какъв е смисълът от него?

— Ти си написал това — изтъкна Пуласки, като кимна към полицата, на която бе поставена научно-популярната книга на Райм за забележителни местопрестъпления в Ню Йорк.

— Направих го между другото. Не съм приел за мисия на живота си да представям зловещи сензации на жадната за кръв публика.

Макар че може би трябваше да има повече зловещи подробности, помисли си. „Сцени на местопрестъплението“ не се продаваше от години.

— Важният въпрос е: какъв интерес има Извършител пет-единайсет към случая „Колекционера на кости“? — Той кимна към книгата. — Какво е естеството на моята глава? Има ли основна тема? Какви са целите на автора?

Колко дълга беше, за бога? Само десет страници? Райм се почувства още по-обиден.

Сакс прегледа набързо текста.

— Не се безпокой — успокои го. — Доста добре си представен. Аз също, трябва да кажа… По-голямата част е описание на отвличанията и на методите на разследване. — Прелисти още няколко страници. — Има много подробности за криминалистичната работа. Бележки под линия. Има една доста дълга за твоето здравословно състояние.

— О, сигурно е много забавно четиво.

— Има друга за политическите проблеми, свързани с разследването.

Сакс си бе навлякла неприятности, като затвори една железопътна линия — а това причини сътресение по цялата йерархия чак до главния комисариат в Олбъни.

— Има и още една бележка — за майката на Пам.

Колекционера на кости бе отвлякъл едно момиченце на име Пам Уилоуби и майка му. Райм и Сакс ги бяха спасили — но се оказа, че майката изобщо не е невинна жертва. След като научиха това, двамата отчаяно издирваха детето, за да го спасят. Преди няколко години успяха. Сега Пам бе на деветнайсет, учеше в колеж и работеше в Ню Йорк. Беше станала буквално като по-малка сестра на Сакс.

Полицайката прочете до края:

— Авторът се интересува най-много от психологическата настройка на извършителя: Защо толкова го привличат костите?

Убиецът крадеше човешки кости, като ги почистваше и полираше. Манията му, изглежда, произтичаше от факта, че в миналото бе преживял тежка загуба — родителите му бяха загинали и той намираше подсъзнателен комфорт в трайността на костите.

Престъпленията му бяха отмъщение за тази загуба.

— Първо трябва да видим дали сегашният извършител има някаква връзка с Колекционера на кости — каза Райм. — Прегледайте досиетата. Намерете дали Колекционера има роднини и ако е така, къде живеят и с какво се занимават.

Доста време бе необходимо, докато намерят документите — официалните доклади и веществените доказателства бяха в архива на нюйоркската полиция. Случаят бе доста стар. Райм имаше някои материали на компютъра си, но файловете не бяха съвместими с новата операционна система. Част от информацията бе на дискети, които Том изкопа от мазето — доста уместен глагол, имайки предвид, че кутиите бяха покрити с дебел слой прах.

— Какво са това? — попита Пуласки, представител на поколението, което измерваше компютърната информация в гигабайта.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 164
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)