Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Колекционерът на татуировки [bg]
Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колекционерът на татуировки [bg]

Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:

Новият случай на Линкълн Райм Подражател? Или отмъстител? Те никога не са виждали такова убийство… Талантлив художник на татуировки, който използва отрова вместо мастило. Жертвата му е млада жена. Върху кожата й е оставил съобщение: „Втория“. Разследващите случая детектив Линкълн Райм и сътрудничката му Амелия Сакс откриват местопрестъплението напълно разчистено от доказателства. Има само една следа — парче хартия, която свързва престъплението с друго, което те никога няма да забравят. И както с Колекционера на кости преди това, Райм и Сакс отново се оказват изправени пред изкусен сериен убиец, който избира жертвите си на привидно случаен принцип. Престъпник, който планира всичко до последния детайл, в смъртоносна надпревара с всеки, който се опита да го спре. Но колко е близка връзката с предишния случай? И какъв е смисълът на думата, татуирана с отрова върху кожата на първата му жертва? Бързи обороти, изненадващи обрати, интелектуална битка между изобретателен убиец и гениален детектив — истинско завръщане към класическия Дивър.
1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 164
Перейти на страницу:

— Да. Леле, пич, ти си на инвалидна количка!

14.

Райм огледа странната брада, стоманените пръчици, забити в ушите и веждите.

Върху ръцете на Гордън се виждаха част от татуировките му (останалите бяха скрити под пуловера). Райм успя да различи надпис POW! на дясната китка.

Външността на новодошлия не го наведе на никакви изводи за личността му. Отдавна се беше отказал от порочната практика да преценява хората според външния им вид. Собственото му състояние предразполагаше към този начин на мислене.

Първото, което си помисли, бе: „Колко ли е боляло, докато са го дупчили?“. Това бе нещо, за което Райм можеше да му влезе в положението — ушите и веждите му бяха места, където чувстваше болка. После си помисли: „При евентуален арест, Ти-Ти щеше да бъде първият, когото свидетелите да посочат на разпознаването“.

Райм кимна на Селито, който отвърна със същия жест.

— Ей, това за инвалидната количка… не исках да прозвучи толкова кретенски — оправда се Гордън, като се усмихна и огледа всички в стаята. Отново погледна към Райм. — То е очевидно, че си в количка. Исках да кажа: хей, ти си оня известният тип с инвалидната количка. Не се бях досетил. Когато той… — кимна към Селито — … дойде в студиото, каза „консултант“. Вестниците пишат за теб. Говорят по телевизията. Защо не отидеш в шоуто на Нанси Грейс? Ще бъде яко. Гледал ли си го?

Това беше непринудено бърборене, предположи Райм, не отчаян опит да се измъкне от неловката компания на инвалида. Гордън явно приемаше парализата на Линкълн просто като една черта на външността му, като тъмната коса, месестия нос, пронизващия поглед или внимателно подрязаните нокти.

Признак за разпознаване, а не за квалификация.

Гордън поздрави и другите: Сакс, Купър и Пуласки. После огледа стаята, чийто декор Райм веднъж бе описал като „викториански «Хюлет-Пакард»“.

— Хъм… Яко.

— Благодаря, че се отзовахте, за да ни помогнете — каза Сакс.

— Няма проблем. Искам да заловите този тип. Това, което прави… вреди на всички, които си изкарваме хляба с модване.

— „Модване“?

— Телесни модификации. Татуировки, пиърсинг, скарификация. — Почука по пръчиците на ухото си. — Всичко. Модването включва цялата гама… — Намръщи се. — Каквото и да означава „гама“. Не знам точно.

— Лон каза, че имаш доста връзки в татуировъчните среди — намеси се Райм, — но нямаш представа кой може да е този тип.

Гордън потвърди. Селито добави, че Ти-Ти е видял снимката на татуировката, направена на жертвата, но иска да види по-ясно копие; разпечатката не вършеше работа.

— Ще извадя суровите .nef файлове и ще ги сейвна като енханснат .tiff — каза Купър.

Райм нямаше идея какво означава това. В годините, когато работеше като криминалист, използваха трийсет и пет милиметрови филми, които трябваше да се фиксират и проявяват в тъмна стаичка. Тогава всяка поза имаше значение. А сега? Можеше да заснемеш цялото местопрестъпление за няколко минути и да си подбереш най-добрите.

— Ще ги отворя на онзи голям монитор там.

— Както прецениш, пич. Стига да са ясни.

— Гледал ли си „Великия Лебовски“ — попита Пуласки.

— Ох, леле! — ухили се Гордън и замахна възторжено с юмрук по посока на новобранеца, който му върна жеста.

„Какво означава това? — запита се Райм. — Може би пак Тарантино.“

Снимките се показаха на най-големия монитор в стаята. На тях с изключителни детайли се виждаше татуировката на корема на Клоуи Мур. Ти-Ти Гордън примигна потресено при вида на възпалената кожа, мехурите и обезцветяването.

— По-зле е, отколкото си мислех. С тази отрова… сякаш е създал собствена гореща зона.

— Какво е това?

Гордън обясни, че ателиетата за татуировки се делят на зони — гореща и студена. Студената зона е тази, в която няма риск кръвта от един клиент да зарази друг. Например в нея всичко е стерилизирано, от иглите и частите на машинките до столовете. Горещата логично е противоположното — там татуировъчната машинка и иглите са изцапани с кръвта и други телесни течности на клиентите.

— Правим всичко, за да държим двете зони изолирани една от друга. Но този тип е направил точно обратното — умишлено я е заразил, тоест отровил. Леле. Гадост!

После татуировчикът премина в аналитично настроение, което повече обнадежди Райм. Погледна компютъра и попита:

1 ... 38 39 40 41 42 43 44 45 46 ... 164
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)