Колекционерът на татуировки [bg]

— Приятно ми е.

Провлачен говор от атлантическото крайбрежие, помисли си Селито. Мъжът имаше приветливо лице, което не отговаряше на покритите с татуировки ръце — главно на диви зверове.

— Детектив. Полиция. Хъммм.

— Кажи на Еди каквото каза и на мен.

Селито обясни ситуацията на Бофорт, който посрещна новината със същото изражение на удивление и ужас, както Гордън.

— Чувал ли си за някого, който използва татуирането като оръжие, Еди? С отрова или без.

— Не — прошепна Бофорт. — Никога.

Гордън кимна към снимката и отбеляза:

— Хубава татуировка.

— Да. Знаел е какво прави. Това с отрова ли е?

— Да — отговори Селито.

Гордън попита:

— Как я е задържал? Как я е накарал да стои неподвижно толкова дълго?

— Упоил я е. Но не му е трябвало чак толкова много време. Мислим, че е направил татуировката за петнайсетина минути.

— Петнайсет? — удиви се Гордън.

— Това необичайно ли е?

Бофорт се намеси:

— Дали е необичайно? По дяволите, човече, не познавам никого, който може да изрисува такова нещо за петнайсет минути. За това е необходим поне час.

— Да — потвърди Гордън.

Бофорт кимна към предната част на студиото:

— Чака ме полугол мъж на легло. Трябва да действам.

Селито му благодари, после попита Гордън:

— Добре, само като гледаш това, можеш ли да ми кажеш нещо за човека, който го е направил?

Гордън се приведе напред и внимателно огледа снимката на татуировката върху тялото на Клоуи Мур. Веждите му се събраха.

— Не се вижда много ясно. Имаш ли по-близък план? Или с по-добра разделителна способност?

— Можем да извадим.

— Може да дойда до участъка. Ха-ха, винаги съм искал да го направя.

— Работим с външен консултант. Там… Момент.

Телефонът на Селито започна да вибрира. Той погледна дисплея, прочете текстовото съобщение. Интересно. Обади се и проведе кратък разговор.

После се обърна отново към Гордън:

— Трябва да тръгвам, но ела на това място. — Написа името и адреса на Райм. — Това е къщата на консултанта. Аз трябва да се отбия през участъка, после ще се видим там.

— Дадено. Кога?

— Веднага.

— Добре. Хей, искаш ли някой глок или нещо подобно?

— Какво? — не разбра Селито.

— Някоя татуировка гратис. Пистолет, череп. Или полицейска значка?

— Без черепи и без значки. — Детективът посочи картичката с адреса в Сентръл Парк. — Искам само да дойдеш.

— Веднага.

— Бързо схващаш, пич.