Колекционерът на татуировки [bg]

Добинс беше и лекарят, който настървено като питбул бе върнал Райм към света преди няколко години. Той отказа да приеме желанието на криминалиста да се изолира и да сложи край на живота си. Помогна му да се адаптира в света на инвалидите. И без глупости от рода на „Как се чувстваш?“. Добинс знаеше как се чувства Райм и насочваше разговора така, че да не изпада в самосъжаление заради състоянието си, но в същото време и да не бяга от истината — да, понякога животът те прецаква.

Докторът беше умен, нямаше спор. И бе талантлив психолог. Но предложението на Сакс да го включат в разследването бе съвсем друга работа. Тя искаше психологически профил на Извършител 5–11, а профилирането беше изкуство (забележете — не наука), което Райм смяташе в най-добрия случай за съмнително.

— За какво ни е? — попита.

— За да си вържем…

— Моля те, без клишета, Сакс!

— … гащите.

— С какво може да навреди, Линк? — взе страна Селито.

— Ще ни отнеме време, през което можем да свършим нещо полезно — да анализираме веществени доказателства. Ще ни разсее. Така ще навреди, Лон.

— Ами ти си анализирай. Ние с Амелия ще се обадим на Тери. Ти няма да ни слушаш. Но този престъпник е положил много усилия, за да си набави тази книга, свързана с Колекционера на кости, и аз искам да знам защо.

— Добре, както желаете — капитулира Райм.

Селито телефонира и когато Добинс се обади, натисна копче на мобилния си.

— На високоговорител си, Тери. Обажда се Лон Селито. Тук съм с Линкълн и двама други колеги. Водим разследване, по което искаме да ти зададем няколко въпроса.

— Отдавна не сме се чували — каза психологът с дълбокия си баритон. — Как я караш, Лон?

— Екстра, екстра.

— А Линкълн?

— Добре съм — измърмори Райм и отново се загледа в таблицата на уликите.

Инуудски мрамор. Взривен. Това го интересуваше повече от разтегливите психологически гадания.

Алхимия…

— И Амелия е тук — каза тя. — И Рон Пуласки, и Мел Купър.

— Предполагам, че работите по този случай с татуировките. Съобщиха по системата.

Въпреки че медиите не бяха запознати с подробностите по случая „Извършител 5-11“, всички законоохранителни служби бяха уведомени за метода му на действие с молба да потърсят други подобни случаи (досега никой не се беше обадил за съвпадения).

— Да, по него. Излязоха някои нови неща и искаме да чуем твоето мнение.

— Целият съм в слух.

Райм трябваше да признае, че гласът на психолога го успокоява. Представяше си жилестия доктор с прошарена коса и приятна усмивка. Когато му говориш, той умееше да слуша. Караше те да се чувстваш център на вселената.

Сакс обясни как извършителят е откраднал страниците с главата, посветена на Колекционера на кости — и че я е носил у себе си, докато е извършвал престъплението. Добави, че няма пряка връзка със случая „Колекционера на кости“, но че убиецът очевидно е положил специални усилия да се сдобие с книгата.