Колекционерът на татуировки [bg]

Собственикът отвори бутилката. Кимна към входа, където мънистата още се поклащаха.

— Ето в какво се превърнахме — каза на Селито, сякаш бяха първи приятели.

— В какво?

— Нали видя оня пич с костюма? Оня със сокола. Забеляза ли къде си прави татуировката?

— На бицепса.

— Точно така. Високо. На място, лесно за скриване. Пичът има две цяло и три деца или ще има в близките две-три години. Завършил е Колумбийския или Нюйоркския университет. Адвокат или финансист. — Той поклати глава и опашката му се раздвижи. — Навремето татуировките бяха нещо забранено. Правехме ги само на лоши момчета и момичета. Сега, за да отвориш ателие, е достатъчно да щракнеш с пръсти. Вече ще започнат да отварят ателиета за татуировки и в моловете. Като закусвални за бургери.

— За това ли са тия пръчки? — попита Селито, като кимна към пиърсингите на татуировчика.

— Човек се принуждава на крайности, за да привлече вниманието. Ох, това прозвуча патетично. Извинявай. И така, с какво мога да помогна, детективе?

— Обикалям големите татуировъчни студиа в града. Досега никой не успя да ми помогне, но всички ми препоръчаха да се обърна към теб. Казаха, че това е най-старото студио в града. И че познаваш всички в занаята.

— Не мога да твърдя, че е най-старото. Татуирането в САЩ — имам предвид съвременните методи, не при първобитните племена — е започнало от Ню Йорк. В Бауъри към края на деветнайсети век. През шейсет и първа обаче било забранено заради случаи на хепатит. После отново било легализирано през деветдесет и седма. Виждал съм документи, че това ателие датира от двайсетте — човече, било е велико време! Тогава, ако имаш татуировка, си бил господин Алтернативен. Или госпожица Алтернативна. При жените е било рядко явление, макар че не липсват и такива примери. Майката на Уинстън Чърчил е имала змия, захапала опашката си.