![Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/7/kolekcionert-na-tatuirovki-bg-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
„Защо отрова? — отново се запита Райм. — И защо татуировъчна машинка като инструмент за вкарването й в организма?“
— По дяволите — измърмори Сакс, като се отдръпна от работната маса. Тя помагаше на Пуласки при преглеждането на разрешителни за взривни дейности. — Интернетът пак се срина. Два пъти се случва през последните двайсет минути. Също като телефоните по-рано.
— И не е само тук — обясни Том. — В целия град има прекъсвания на връзката. Забавяния. Голяма тъпотия. Десетина квартала са засегнати.
— Чудесно — сопна се Райм. — Само това ни трябваше.
Не можеш да водиш криминално разследване без компютри, от регистъра на МПС и кодираните бази данни на полицията и Националната служба за сигурност до „Гугъл“. Ако връзката прекъсне, следствените действия замират. Човек не си дава сметка колко е зависим от тези невидими потоци информация, докато не спрат.
— А, ето, възстанови се — обяви Сакс.
Тревогите им за компютърната комуникация обаче останаха на заден план, когато Лон Селито нахълта, събличайки палтото си. Хвърли шапката си на един стол, ръкавиците — отгоре, и извади нещо от куфарчето си.
Райм го погледна и се намръщи. Селито се тросна:
— Ще избърша шибания под, Линк.
— Не ми дреме за пода. Какво ме интересува подът? Искам да знам какво държиш.
Детективът избърса потта си. Вътрешният му термометър явно не се влияеше дори от най-студения и гаден ноември за последните двайсет и пет години.
— Първо, намерих татуировчик, който ще ни помогне и всеки момент ще дойде. И по-добре за него да побърза. Ти-Ти Гордън. Да му видите само мустака…
— Лон.
— Добре. Другото е това. — Показа някаква книга. — Пичовете от лабораторията са открили откъде е откъснатата хартийка.
Сърцето на Райм заби по-силно — чувство, което повечето хора усещат в гърдите си, но той, разбира се, изпитваше просто като по-силно пулсиране на кръвоносните съдове във врата и главата, единствените части от тялото му с някаква сетивност.
ове
е способността да предугажда следващите ходове
— Как са го направили, Лон? — попита Сакс.
— Нали знаеш Марти Белсън от „Тежки престъпления“?
— О, Мозъка.
— Същият. Обича ребусите. Решава судоку насън. — Селито се обърна към Райм и обясни: — Работи предимно по финансови престъпления. Както и да е, досетил се е, че горните букви са част от заглавието. Нали знаеш как в книгите отпечатват името на автора на едната страница и заглавието на противоположната?
— Да, всички знаем. Продължавай.
— Пуснал е търсене с думи, завършващи на „ове“.
— На следващата страница има дума „тялото“. Предположихме, че е криминална книга. Предвид темата за телата може да е „Врагове“.
— Не. „Градове“. Пълното заглавие е „Серийни градове“. Това била една от шестте възможности, които Марти отделил. Обадил се на всички големи книгоиздатели в града — не са толкова много — и им прочел пасажите. Един редактор ги познал. Казал, че са я публикували преди години. „Серийни градове“. Тиражът е изчерпан, но той знаел дори главата, от която е пасажът. Глава седма. Изпрати ни една бройка.
Чудесно!
— И на какво е посветена тази толкова важна глава?
Селито отново обърса потта, преди да отговори:
— На теб, Линк. Посветена е на теб.
13.
— И на теб също, Амелия.
Селито отвори книгата. Райм забеляза пълното заглавие: „Серийни градове. Известни убийци от тихоокеанския до атлантическия бряг“.
— Чакай да позная. Темата е, че във всеки голям град има по един сериен убиец.
— Бостънския удушвач, Чарлз Менсън в Лос Анджелис, I-5 убиеца в Сиатъл.
— Посредствена журналистика. Менсън не беше сериен убиец.
— Не мисля, че на читателите им дреме.
— И ние сме се класирали в тази книга? — попита Сакс.
— Глава седма: „Колекционерът на кости“.
Това беше името, добило популярност благодарение на пресата и прекаленото раздухване на случая. Ставаше дума за сериен похитител, който няколко години по-рано разиграваше Райм и нюйоркската полиция, като оставяше жертвите си на места, където биха умрели, ако не бъдат открити навреме.