Третият близнак [bg]

— За съжаление нямам повече време, но с удоволствие бих поприказвал още на тази тема. Свободна ли си за вечеря?

— Довечера ли?

Той усети колебанието й. Бяха вечеряли веднъж заедно на Международния конгрес по изследването на близнаците, където се бяха срещнали за първи път. Откакто тя дойде в „Джоунс Фолс“, бяха сядали само за по едно питие. Веднъж се бяха срещнали случайно в един магазин в Чарлз Вилидж и той я бе развел из балтиморския музей на изкуствата. Не бе влюбена в него, даже и дума не можеше да става за това, по Берингтън усещаше, че и при трите случая на нея й бе приятна компанията му. Освен това той й бе ментор — трудно би му отказала.

— Добре — отвърна най-сетне тя.

— Да отидем ли в Хамптънс, в хотел „Харбър Корт“? Според мен това е най-добрият ресторант в Балтимор.

И със сигурност най-помпозният.

— Чудесно — каза Джийни и се изправи.

— Тогава ще те взема в осем.

Докато тя се обръщаше към вратата, Берингтън изведнъж бе споходен от видение — голият й гръб, гладък и мускулест, плоското й дупе и предългите й крака — и гърлото му пресъхна от желание. После тя изчезна.

Берингтън разтърси глава да прогони лъстивите си мисли и отново набра телефона на Престън.

— По-зле е, отколкото мислехме — започна той без увод. — Написала е компютърна програма, която може да търси в медицински база данни и да намира двойки, чиито данни съвпадат. И още при първата проба на тази програма е открила Стивън и Денис.

— Мамка му!

— Трябва да кажем на Джим.

— Тримата трябва да се съберем и да решим какво, по дяволите, ще правим. Какво ще кажеш за довечера?

— Ще излизаме с Джийни на вечеря.

— Мислиш ли, че това ще разреши проблема?

— Няма да навреди.

— Все още смятам, че трябва да се откажем от сделката с „Ландсман“.

— Не съм съгласен — отсече Берингтън. — Тя е много умна, но не чак толкова, че да разкрие цялата работа за една седмица.

Обаче докато затваряше телефона, се запита дали би трябвало да се чувства толкова сигурен.