Открадни си свят [bg]

Най-горе, под самия покрив на изпъкналия купол на добрия кораб „Изобилие“, бе разположен амфитеатърът, наречен „Мъркюри гардън“. Макар там да нямаше нищо интересно за гледане, единодушното мнение бе, че това е място, което трябва да бъде посетено. Хората се тълпяха в баровете, говореха шумно и се смееха по масите около подиума и си махаха един на друг от всички страни на голямата танцова площадка с покритие от неръждаема стомана. Грамадни силиконови завеси криеха онези части на кабарето, където разрухата бе оставила своя опустошителен отпечатък, за да не развалят общата атмосфера.

Сега „Мъркюри Гардън“ бе дори по-популярен и проспериращ, отколкото беше в орбиталните дни, донякъде защото бе станал сцена на едно от легендарните приключения на капитан Джут. Самата Табита стъпваше за първи път тук, откакто бяха потеглили на пътешествие.

С пристигането на колата отнякъде изникна видеоекип, забръмчаха камери, докато цяла тълпа контролни роботи, въоръжени с перила, притискаха назад струпалата се край изпънатия мигновено червен килим навалица. Пред двете врати, достатъчно големи, за да премине през тях самолет, стояха изпружени униформени помощници и махаха с белите си ръкавици за добре дошли.

— Божичко всемогъщи и хиляди дяволи! — възкликна кисело Джут, която очевидно беше в лошо настроение. Тя не искаше да идват в „Мъркюри Гардън“. Никога не би дошла тук по своя воля.

— Усмихни се, мила — сръга я Доркас Мандебра и се ухили на тълпата.

Джут опипа нервно тъмните си очила. Въздъхна мрачно и отбеляза:

— Ето ги и тях.

— Кои? — попита Карен Нарликар и се озърна.

— Подражателите — обясни Зое Примроуз, личната адютантка на капитан Джут, която седеше непосредствено зад нея.

— О, тези ли.

Те бяха навсякъде, където Джут се появяваше, с техните дълги черни палта. Косите им бяха боядисани в черно, накъдрени и оформени в сфера. Някои от тях дори носеха сребърни вериги като нейната. Те подскачаха радостно и й махаха.

— Родителите им са виновни — оплака се капитан Джут.

— О, ето я, идва — обяви тържествено Карен и се завтече насреща, следвана от Бет и нейната камера, още докато Сой отваряше тържествено вратите.

— Капитан Джут, Дженива Маккан, Девети канал. Позволете ми да ви поздравя от името на пътниците и екипажа с…

Табита я надари с изнурена усмивка, потупа я по рамото и продължи нататък, без да спира. Трантът Кени и Зое Примроуз я следваха на крачка. Кени извърна глава и произнесе нещо през зъби на репортерката от Девети канал, но тя не му обърна внимание и се опита да догони капитана. Роботите с перилата й преградиха пътя. Джут вече се здрависваше с хората.