Подземен свят [bg]

— Искам да разбера какво кроят — каза му Итън.

Срещнаха се в двора на сиропиталището, както се бяха уговорили на вълнолома в Индия. Итън отведе Призрака в най-затънтения му край, където растителността ги скриваше от чужди погледи. Там го огледа грижливо от главата до петите.

— Добре — кимна доволен. — Много добре. Играеш си ролята отлично.

— Работя на изкопа, както ми заръча — каза Призрака.

Итън се усмихна.

— Знам. Наглеждах те.

— Разумно ли е?

— Защо не?

В отговор Призрака сви рамене и разпери ръце.

— Всичко, увеличаващо вероятността да разкрият измамата, е рисковано.

— Е, виждам, че съм те обучил добре — усмихна се отново Итън.

— Редно е да прилагаш на практика уроците си.

— Ще ме извиниш, но не приемам съвети от кутрета като твоя милост — изви приветливо устни Итън, но очите му останаха безизразни.

— Знаеш, че не бива да си подпираш брадичката с длан — продължи Призрака.

— О? — Итън повдигна изненадано вежди. — Ученикът се е превърнал в учител, а? Подготвил ли си ми други уроци по асасинско майсторство?

— Рискуваш да се прободеш с острието.

— Заблуждавам евентуалните врагове.

— Тук няма такива.

— Кой сега е небрежен?

— Не казах, че си небрежен. Но на всекиго се случва да сгреши. Инцидентите не подминават дори най-добрите.

Не предвиждаше думите му да прозвучат многозначително, както се получи, и се помоли мислено Итън да не долови скрития им смисъл, но разбира се, асасинът компенсираше разсеяността си с интуиция и възприемчивост.

— Смяташ ме за небрежен?

— Не казах това.

— Не е необходимо.

Призрака отвърна очи. Беше очаквал с нетърпение тази среща. Дълбоко в себе си се надяваше учителят да го похвали. В някой момент обаче — не беше сигурен дори как — разговорът бе поел в погрешна посока.

Когато се обърна отново към своя приятел и наставник, забеляза, че той го наблюдава със суров, строг поглед. Все пак реши да поиска услуга.

— Може ли да пробвам скритото ти острие, учителю? — попита.

Изражението на Итън поомекна.

— И защо? Да провериш, вероятно, дали го поддържам добре?

— Бих искал да си припомня усещането, да си спомня какъв съм.

— Да си спомниш, че си асасин? Или да си спомниш дома?

Призрака се усмихна, несигурен как да отговори.

— Може би и двете.

Итън сбърчи чело.

— Е, предпочитам да не го пробваш. Пригодил съм го за своята ръка.

Момчето кимна одобрително, но тъжно.