Подземен свят [bg]

Питаше се дали лицето на сепоя преследва Кавана в сънищата му. Способен ли бе изобщо да изпитва чувства?

Досието продължаваше. Кавана и Лавел пристигнали в Джалалабад ден след историческата поява на Уилям Брайдън. Не приветствали с тромпети оцеляването им, забулено в мълви и подозрения.

Макар упорито да се придържали към предварително подготвената и подробна история как са се откъснали от кавалерийски отряд и са се изгубили, в джалалабадския гарнизон се понесли слухове, че са дезертирали. Нищо у Лавел не ги опровергавало, но когато на седми април 1842 година гарнизонът нападнал войската на Акбар Хан, Кавана се отличил в битката и си спечелил слава на несломим боец.

Няколко години по-късно се върнал в Англия, вече като член на Тамплиерския орден. Не след дълго полковник Уолтър Лавел станал жертва на фатален инцидент. Асасините смятаха, че Кавана не само е препоръчал, но и е изпълнил екзекуцията му.

До този момент Призрака се питаше къде е неговото място? Защо му бяха дали да прочете досието на Кавана?

После му стана ясно. Следващият ход на Кавана, привлякъл интереса на асасините, бе назначаването му — изневиделица — в компанията, строяща първата подземна железница на света. Кавана си бе издействал поста на изпълнителен директор, пряко наблюдаващ изкопната работа. „Човекът на предна линия“, така да се каже.

Сега Призрака започна да разбира.

Когато пристигна в Англия, изпълни заръката на Итън. Настани се в тунела и си намери работа на изкопа, макар и на далеч по-скромен пост от този на мишената си. И видя с очите си как земята потъва, как се появяват дървени постройки на колела, как пристигат каруци, натоварени с купища дъски и греди, как мъже, въоръжени с кирки и лопати, маршируват до тях като нашественическа армия.

Купи си лопата от пияница в долнопробна кръчма, издълба името „Бхарат Сингх“ на дръжката и се присъедини към тях. Помогна да преградят стотици метри път, когато от част от лондонската история Ню Роуд се превърна в значима част от неговото бъдеще. Коне, дърводелци и земекопачи запретнаха ръкави, затропаха лопати, кирки и чукове, закипя трескава работа и се вдигна шум до бога, който рядко стихваше денем и нощем.

Огромни дървени конструкции изникнаха на интервали по средата на шосето, маркираха местата за прокопаване на тунели. Донесоха железни кофи, които с неохотно дрънчене се спускаха от повърхността на земята към зейналата пропаст — още един шум, добавен към тътнежа, който отсега нататък щеше да властва над града.

Призрака стана свидетел на всички проблеми, възникнали по време на строежа. На хартия изглеждаше лесна — е, сравнително лесна — операция: от Падингтън до Юстън Роуд и от Флийт Вели до центъра на града. Но газови тръби, водопроводи и клоаки препречваха пътя. Край Юстън Роуд се оказа, че земята е пясък и чакъл и трябва да я отводняват; на Маунт Плезънт смениха обичайния метод „прокопаване и покриване“ с прокарване на тунел.