Подземен свят [bg]

— И по-точно?

— Мислим, че тамплиерите проявяват особен интерес към северозападния район на Лондон. Копаят за нещо. Вероятно артефакт.

— Артефакт? Като диаманта Кохинор?

— Нещо такова може би. Кой знае? Нещо, свързано с Първата цивилизация, с Онези-преди-нас. Въпросът е, че не сме сигурни и нямаме необходимите ресурси да разнищим загадката на по-високо ниво. Това, разбира се, има предимства. Щом не се замесваме, тамплиерите няма да заподозрат, че дейността им е привлякла вниманието ни. В резултат току-виж проявили непредпазливост. Положението обаче така или иначе не е розово. Нямаме представа колко дълбоко е проникнал Орденът в лондонското общество. Знаем само шепа имена.

Призрака кимна, привидно доволен, но всъщност изпълнен със съмнения. Итън разтвори робата си и под нея се подаде кожена връв на папка с документи. Извади я и подаде на Призрака свитък, подпечатан с асасинския герб както досието на Кавана. После проследи мълчаливо с поглед как младият мъж разлиства страниците с информацията, събрана за тамплиерите в Лондон.

Начело, разбира се, се мъдреше името на Крофърд Старик — Великия майстор, собственик на „Старик Индъстрис“, на телеграфната компания „Старик“ и на „Милнър Къмпани“; навремето не някой друг, а Чарлс Дикенс го нарекъл „железопътния барон“. После идваше ред на Бенджамин Рафълс, дясната ръка и „началник на охраната“ на Старик, както и на още една важна клечка — Хати Кадуолъдър, уредник на Националната галерия, която попълваше богата колекция от произведения на изкуството на Старик.

Нататък следваха: Честър Суинбърн, тамплиерската къртица в полицията; Филип „Плут“ Тюпъни, гуверньор на Английската банка; Франсис Осбърн, управителен директор на същата банка; Люси Торн — втора в йерархията на Ордена и специалист в сферата на окултизма.

Призрака я беше виждал на изкопа. Както и Старик.

След нея бе вписано името на Рупърт Ферис, собственик на „Ферис Айрънуъркс“. И той навестяваше строителната площадка. Както и Максуел Рот, който не членуваше официално в Ордена, но помагаше на тамплиерите да вербуват лондонски банди.

Следваше доктор Джон Елиътсън. Итън го познаваше лично. Той беше изобретателят на панацеята „Успокояващ сироп на Старик“.

Списъкът продължаваше: Пърл Атауей, собственик на „Атауей Транспорт“ и братовчед на Старик; гангстерският бос Рексфорд Кейлък; съмнителният фотограф Робърт Уо (вече познайник на Призрака); сър Дейвид Брустър, Джони Бойлър, Малкълм Милнър. Едуард Ходсън Бейли; Джеймс Томас Браднъл с прозвище Лорд Жилетка; лейтенант Пиърс, Рейнълдс — учен… И така до безкрайност.

— Доста дълго досие — отбеляза най-сетне Призрака.

Итън се усмихна тъжно.

— Наистина! И това са само онези, които сме разкрили. А срещу тях? Ние тримата. Но имаме теб, синко. Някой ден ще наемаш свои шпиони. Дори сред сбирщината, която сме описали тук.