Крал на пепелища [bg]

Погледна иззад сградата, притеснен как ще се върне при Бодай, и видя, че купчина смет и натрошена зидария е създала импровизирана стена между мястото, където стоеше, и ръба на платото. Постара се да огледа колкото може по-добре на смътната светлина на лампите при портата. Дано само да не му се наложеше да напуска бързо. След това зърна някаква захвърлена щайга, или по-скоро голяма дървена кутия. Пристъпи предпазливо към нея, тъй като нямаше представа на какво може да стъпи в отломките, а ролята му на момче просяк налагаше да носи опърпани сандали. С облекчение откри, че кутията отговаря на изискванията му; беше достатъчно здрава, за да може да стъпи на нея и да се покатери отново на покрива, когато си тръгне.

Взе я колкото се може по-тихо, вдигна я над главата си и бавно се върна до края на сградата, като се стараеше през цялото време да държи под око по-близкия страж през процепа. Беше достатъчно далече и стига стражът да не се обърнеше точно към него, щеше да остане невидим. Трябваше само да не вдига шум. Чуваше как стражът си говори нещо с другия от другата страна на портата, но не можеше да различи думите.

Стигна до стената и нагласи щайгата. Отстъпи назад и прецени, че ако набере прилична скорост, може да скочи на нея, да стигне до стряхата и да се издърпа на покрива. Издиша облекчено, въпреки че все още се чудеше колко тихо може да го направи. Но пък ако побързаше, това едва ли щеше да е от значение.

Огледа се, за да прецени как най-добре да подходи към катедралата. Застъпва бавно към края на платото. Даваше си ясна сметка колко далече са скритите в тъмното покриви долу. Подхлъзнеше ли се, бързата смърт му беше гарантирана. Светлината от стените на замъка, хвърляна от факли, разположени на десетина стъпки една от друга, беше доста оскъдна и полудовършената катедрала приличаше на някакво едва различимо чудовище, изгърбено в тъмното. Беше хладно и влажно, вятърът от океана носеше толкова мъгла, че едва се виждаше. Добро за да не те забележат, но ужасно трудно да си намери човек пътя.

Зачуди се по каква ли причина го беше пратил Бодай тук горе, освен ако не искаше да го хванат; не виждаше никаква възможност да огледа добре цитаделата, а катедралата изглеждаше празна. Реши, че старият учител иска от него да огледа недовършената сграда и да види дали се строят тайни помещения или странни прибавки, но как щеше да ги разпознае беше пълна загадка за него. Хатушали не знаеше нищо за строителство, никога не беше чиракувал в строителния занаят, освен да помага при тежка работа, и познаваше само личните оръжия за бой — голямото въоръжение беше толкова загадка за него, колкото зидарията и строителното скеле. Можеше да се препъне в разглобена каменохвъргачка и представа да няма какво е. А една празна стая изглеждаше съвсем като всяка друга, рядко издаваше някакво специално предназначение.