Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
И тогава я прегърна. Косата ѝ миришеше на чисто; като свежа трева, и той усети как сърцето ѝ бие през бялата тениска.
— Ти също си шотландка — каза в ухото ѝ и я пусна. Очите ѝ още светеха силно, но с друга емоция.
— Сигурно си прав — отвърна тя и отново се усмихна. — Това не означава, че трябва да ям хагис, нали? Видях го тук и си помислих, че предпочитам да опитам октопод на шиш.
Той си помисли, че тя се шегува, но не се шегуваше. Явно този курорт беше специализиран в „етнически фестивали“, както бе обяснил един от доставчиците на храна.
— Поляците танцуват полка, швейцарците пеят йодели… Господи, тук сигурно има десет милиона часовници с кукувичка! Испански, италиански, японски фестивали на черешовия цвят — няма да повярваш колко камери носят японците, просто няма да повярваш. — Той поклати глава с изумление и плъзна към тях две картонени чинийки с хамбургери и пържени картофи.
— На две седмици всичко се променя. Няма и миг скука. Но ние, доставчиците на храна, просто оставаме в бизнеса, без значение каква е храната. — Той погледна с интерес килта на Роджър.
— Е, шотландец ли си, или просто носиш поли?
Роджър вече беше чувал десетина вариации на тази любезност, затова го изгледа безизразно.
— Както казваше старият ми дядо — рече той, като нарочно засили акцента си, — облечеш ли килт, момко, вече е сигурно, че си мъж!
Продавачът кимна одобрително, а Бриана извъртя очи.
— Шегички за килтове — промърмори тя. — Господи, ако започнеш да разказваш шеги за килтове, ще си тръгна и ще те оставя, заклевам се.
Роджър ѝ се ухили.
— О, няма да го направиш, нали, моме? Да си тръгнеш и да оставиш мъж само защото иска да ти каже какво има под килта?
Тя присви очи в сини триъгълничета.
— О, обзалагам се, че под този всичко е наред — каза тя и кимна към спорана му. — Обзалагам се, че всичко под него е в перрррфектно състояние, нали?
Роджър се задави с един пържен картоф.
— Трябва да ѝ кажеш: „Дай си ръката, моме, и ще ти покажа“ — обади се услужливо продавачът. — Боже, чух го вече сто пъти тази седмица!
— Ако и той го каже сега — каза мрачно Бриана, — ще си тръгна и ще го оставя насред планината. Може да си стои тук и да яде октопод колкото си иска.
Роджър отпи от кока-колата и мъдро си замълча.
Имаха време да обиколят пътечките със сергии, на които се продаваше всичко — от карирани вратовръзки до дървени свирки, сребърни бижута, кланови карти на Шотландия, бонбони и кифли, ножове за писма с формата на мечове, оловни фигурки на планинци, книги, грамофонни плочи и всичко, на което можеше да се отпечата кланов герб или девиз.
Роджър привличаше само кратки любопитни погледи; макар и по-качествен от останалите костюми, неговият не беше нещо необичайно тук. Повечето хора в тълпата бяха просто туристи, облечени с шорти и джинси, но сред тях се мяркаха и тартани — като обрив.
— Защо Макензи? — попита Бриана, когато спря пред една витрина с ключодържатели с кланови символи. Опипа един сребърен диск, на който пишеше Luceo non uro, латинското мото бе извито под изображение на нещо като вулкан. — Уейкфийлд не звучи ли достатъчно шотландско? Или смяташ, че хората в Оксфорд няма да одобрят, че правиш… това? — Тя махна към панаира зад тях.
Роджър сви рамене.
— Донякъде това е причината. Но и защото Макензи е фамилното ми име. Родителите ми са загинали през войната и прачичо ми ме осинови. Той ми даде своето име, но кръщелното ми име е Роджър Джеремая Макензи.
— Джеремая? — Тя не се засмя с глас, но върхът на носа ѝ порозовя, сякаш опитваше да се сдържи. — Като пророка от Стария завет?
— Не се смей — каза той и я хвана за ръката. — Кръстен съм на баща си — наричали са го Джери. Мама ме наричаше Джеми, когато бях малък. Старо име в нашето семейство. Можеше и да е по-зле; можеше да ме кръстят Амброуз или Конан.
Смехът забълбука от нея като мехурчета в кока-кола.
— Конан?
— Ами да, това си е келтско име, преди фантастите да го докопат. Но така или иначе Джеремая явно е било най-доброто възможно име.
— Защо?
Те се обърнаха и тръгнаха бавно към сцената, където група сериозни малки момиченца танцуваха шотландски танци в идеален синхрон, със съвършени плитки и панделки.
— О, татко ми е разказвал тази история — Преподобния, както винаги го наричах. Разказа ми я, като сочеше по фамилното дърво.