Синовете на Спарта [bg]

Младежът се беше записал същия ден като него и при същия набиращ. Несъмнено спартанецът си беше спечелил бонус. Ксенофонт беше зърнал Хефест на пристанището в Атина, когато се събираха, и още не беше сигурен какво да мисли. Двамата не бяха приятели, това беше сигурно. Не бяха разменили нито дума по време на пътуването, макар че и двамата си даваха сметка за присъствието на другия.

Ксенофонт още се питаше дали Сократ не е убедил Хефест да постъпи във войската вместо да пропилява живота си по улиците. По-смущаващата мисъл бе дали старецът не е подбудил Ксенофонт да се запише, за да наглежда Хефест. Сократ винаги бе казвал, че войнишките му години били относително щастливи в живота му. Съвсем в стила му би било да ти препоръча няколко сезона походи и битки, за да погледнеш на живота и тревогите си от различна гледна точка.

— Хайде, Хипос[6] — обърна се Ксенофонт към коня. — Не искаш да стоиш тук цял ден, нали? Зад теб има и други.

Вниманието на Ксенофонт беше съсредоточено върху коня и той не видя кога Хефест застана до него.

— Кажи ми какво да правя — рече младежът.

Ксенофонт повдигна изненадано вежди, но после кимна.

— Добре. Ще говорим спокойно, за да му покажем, че няма нищо опасно. Мисля, че е все още малко напрегнат от плаването. Конете не могат да повръщат, Хефесте. Те се разболяват — и понякога стават нервни. Иди и го потупай по шията, но внимавай да не се опита да те ухапе. Очите му са още малко диви.

Ксенофонт гледаше как младият атинянин с бръсната глава протяга ръка и докосва кон за първи път в живота си. Шията на животното потръпна, сякаш го бяха накацали мухи, но жребецът не щракна със зъби към Хефест, който започна да се смее тихо от удоволствието от допира.

— Виждам вените му — рече той с почуда.

Ксенофонт се усмихна.

— Да, но мисля, че огромното му сърце вече бие по-бавно. Те реагират на докосване. Продължавай да го галиш. Хайде, стари друже. Мисля, че можеш да се махнеш от тази дъска, нали? Сигурно е било ужасно да вървиш по нея, докато се тресе и подскача под теб, нали? Да, мога да си представя. Хайде.

Ксенофонт се обърна и конят го последва надолу, като почти не показваше доскорошния си страх. Ксенофонт го поведе по кея с Хефест, който не се откъсваше от животното и го потупваше, или просто държеше ръката си на хълбока му. От докосването мускулите под кожата заиграваха, но Ксенофонт виждаше, че животното се успокоява и започва да отпуска глава.

— Имаш усет — каза той.

Хефест го погледна изненадано, абсолютно уязвим в този момент, след което извърна поглед и каза:

— Благодаря. Иска ми се да можех да яздя. Винаги съм искал да се науча.