Плясъкът на крилете му [bg]

Завръщането на Двамата Тревър в Испански Лийдс беше в известен смисъл добре дошло фиаско. Кити изглежда повярва на уверенията им, че макар да не могат да разкрият делата на клиента си, те не застрашават по никакъв начин интересите на Кити (това не беше вярно, но никоя от страните не знаеше, че другата има интерес към Томас Кейл). Кити предположи, че тук вероятно са замесени Изкупителите, но докато политическата ситуация бе толкова объркана, той не искаше да ги настройва срещу себе си без сериозна причина. Беше обмислил, разбира се, варианта Двамата Тревър да изчезнат безследно в сметищата на Оксиринкус, просто за по-сигурно. Но реши, че в случая по-сигурното е да ги пусне да си вървят — за голямо раздразнение на Кадбъри, предвид усилията, които бе положил, за да ги върне. Освен че си запазиха живота, на Двамата Тревър им провървя и в още нещо: разбраха къде се е подслонил Кейл, докато Кевин Мийтярд проглушаваше ушите на Лугавой с фукните си. Кевин с голяма радост бе узнал за репутацията на Томас Кейл като безмилостен главорез, и бе твърдо решен да съобщи на всички, че редовно е пердашил хубавичко тоя прочут корав тип. Всъщност, никой не му вярваше, но външният му вид, както и разпалените му хвалби, изнервяха хората. Ако тялото на един човек е най-доброто изображение на душата му, Кевин явно бе от онези личности, които е по-добре да избягваш. Това доведе до оплакванията пред Тревър Лугавой от работодателя му и до разтърсващото откритие къде точно се намира Кейл.

— Не ми харесва абсурдно добрият късмет — каза Тревър Ковтун. — Напомня ми за нелепо лошия късмет.

Тримата бяха пристигнали в Йоксхол — град до Манастира, точно в деня преди разходката на Кейл и сестра Врай по хълма Бигин. От сто години насам Йоксхол беше градче с минерални бани, където сравнително заможните идваха да се къпят и да посещават роднините си в Манастира, израснало там с вярата, че местният горещ извор подпомага лечението на хората, страдащи от „нерви“. Сега, извън сезона, беше лесно да се наеме жилище с изглед към манастирските порти. Нямаше начин да разработят точен план, докато не проучат щателно терена и не съставят някоя и друга стратегия за измъкване. Рано тази сутрин, докато закусваха, при тях дотича развълнуваният Кевин, комуто бе възложено да наблюдава портите, и докладва, че Кейл и някаква странна монахиня, която бил виждал веднъж-дваж в Манастира, са се насочили към хълма Бигин. Те ги последваха, осъзнавайки, че продължаващият подозрително добър късмет им предоставя златна възможност, макар че Двамата Тревър не вярваха в златните възможности. Беше ясно, че Кейл и монахинята са се запътили към върха, но постоянно спираха за почивки, така че тримата успяха да ги изпреварят с много, въпреки че бяха принудени да поемат по далеч по-стръмен маршрут, за да огледат ровината в склона на хълма, за която Кевин ги уверяваше, че ще е отлично място за засада. Оказа се прав — може да беше грозен и противен, но не беше глупав. Всъщност, когато не се хвалеше и не караше хората да се чувстват неловко, беше хитър по един отблъскващо груб начин.