![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Нали искаше да ги видиш — каза Карлсън.
— Има ли нещо интересно?
— Прецени сама. — Той влезе в стаята и Фрида го последва. — Ние, разбира се, търсихме следи от човешка кръв и от телесни течности, но дори и да е имало такива, дъждът и топящият се сняг са ги отмили. Ако трупът е бил на тази алея, това трябва да е било преди около две седмици. Щеше да е добре, ако бяхме намерили липсващия пръст.
— Нищо друго ли не открихте?
— Какво например? Портфейл с визитни картички и връзка ключове с прикрепено към тях етикетче с адрес? Не. Имаме списък с намерените неща. — Той размаха един лист. — Момчетата са били много прилежни. Дори са сортирали боклуците по категории. — Той погледна списъка. — Кутии от алуминиево фолио, съдържащи остатъци от пиле в сладко-кисел сос, и други подобни. Ето, заповядай: Подарък за теб. В девет ще започнат да прибират всичко в торби за смет — толкова много усилия, единствено за да се преопакова събрания боклук.
Фрида се зачете в списъка: разложена мъртва котка с липсваща опашка, четиридесет и осем спринцовки, два мръсни памперса, седем презерватива… Тя огледа стаята, странно респектирана от щателния полицейски оглед на обикновени битови отпадъци. После се обърна към Карлсън:
— Значи, това е всичко?
— Крофорд смята случая за приключен. В момента разследвам отвратителен случай на домашно насилие — обясни й Карлсън. — Една нещастна жена с шейсет и три шева на лицето в резултат на жесток побой със счупена бутилка, четири пукнати ребра и лошо натъртен бъбрек. При нея това е трети инцидент за последните осемнайсет месеца и всеки път е оттегляла жалбата си и се е връщала при очарователния си съпруг. Сега се опитвам да я убедя да му повдигне обвинение.
— Не искам да те задържам повече. Ако не възразяваш, ще остана тук още няколко минути, за да се поогледам.
— Надяваш се да откриеш нещо, което сме пропуснали?
— И без това съм тук…
— Моля, заповядай. Когато свършиш, ще ми се обадят от приемната.
Карлсън излезе и Фрида затвори вратата. Съблече палтото си и заедно с шала и чантата си с дълга дръжка го сложи на един метален стол, но не си свали ръкавиците. Първата категория беше най-голяма: развалена храна. Имаше пилешки кости с остатъци от месо по тях; огризки от ябълки; остатъци от питки, по които личаха следите от зъби; кутии от алуминиево фолио, пълни с всякакви видове мазна, лепкава каша; малка купчина изгнили домати; парчета панирана риба; развалени остатъци от пай. Фрида разгледа всички набързо и премина към следващата категория — опаковки: пакетчета от чипс, кутии от цигари, обвивки от бонбони, стари полиетиленови пликове, кенчета от бира, кенчета от кока-кола, кенчета от сайдер, празни бутилки от водка и вино, пластмасови чаши. Следваше облекло: една детска джапанка, чифт маратонки със скъсани подметки, мръснобяла дамска блуза от „Маркс&Спенсър“ с липсващ ръкав, вълнен шал, изцапан с кучешки изпражнения, захабен сутиен (размер 36В), мъжки къси спортни чорапи с протрити пети.
Фрида продължи нататък: памперси и презервативи; спринцовки; мъртва котка без опашка; силно разложен плъх с изсипани по плота вътрешности; вестници и списания с дата 23 януари; рекламни листовки за поп и рок концерти и за ресторанти, предлагащи храна за вкъщи; парчета от счупени чинии и чаши, между които имаше почти запазена порцеланова купа с изображение на индийско коралово дърво, която напомни на Фрида за нейната баба; батерии; ръждясал кейс за мобилен телефон и три пластмасови запалки; монети, повечето от едно и две пени, между които имаше и няколко евро.
Накрая на плота беше оставено място за находките, които не можеха да бъдат категоризирани: малка прашна купчинка от фасове, кибритени клечки, малки късове хартия и картон, фиби, метални ушенца от кенчета.
Фрида въздъхна. Облече си палтото, сложи си шала и преметна чантата си през рамо. Но не си тръгна веднага. Застана в средата на стаята, местейки поглед от една купчина към друга. После отиде до рекламните листовки и отново ги прерови. Извади една и държейки я между палеца и показалеца си, излезе от стаята и затвори вратата след себе си.
— Това ли е? — попита Карлсън. Той седеше зад едно бюро, отрупано с документи. На лавицата зад него Фрида видя снимките на двете му деца — момиченце със сламеноруса коса и трапчинка на брадичката, също като неговата, и по-голямо момченце с големи неспокойни очи. Тя ги беше виждала веднъж, когато го беше потърсила в дома му в Хайбъри, но не можеше да си спомни имената им.