Измамна светлина [bg]

— Вашият човек записа имената и адресите ни — съобщи галеристът и се настани на мекия фотьойл до камината. — Домашните и служебните адреси. Това означава ли, че сме заподозрени?

— Mais, non, monsieur[35] — увери го Гамаш и седна на дивана срещу него. Бовоар остана прав отстрани, мосю Мароа се облегна на полицата на камината. — Надявам се да не сме ви притеснили.

Главният инспектор изглеждаше загрижен, дори малко виновен. Андре Кастонге се отпусна още повече. Ясно бе, че е свикнал да има думата. Да получава онова, което поиска.

Жан Ги Бовоар наблюдаваше как шефът му привидно се поддава на галериста. Свежда глава пред по-силната личност. Но не стигаше чак дотам, че да се размеква. Това щеше да е очевидна превземка. Само отстъпваше територия.

— Bon — кимна Кастонге. — Радвам се, че го изяснихме. Не сте ни притеснили. И без това имахме намерение да останем тук за няколко дни.

"Имахме?" — помисли си Бовоар и хвърли поглед към Франсоа Мароа. По негова преценка мъжете изглеждаха на приблизително еднаква възраст. Косата на Кастонге беше гъста и бяла. Посивелият Мароа оплешивяваше и бе късо подстриган. И двамата бяха поддържани и добре облечени.

— Ето визитката ми, господин главен инспектор. — Кастонге подаде на Гамаш картичка.

— Модерното изкуство ли е вашата специалност? — поинтересува се детективът и кръстоса крака, все едно се настаняваше удобно за приятен разговор.

Бовоар, който познаваше началника си доста по-добре от повечето хора, наблюдаваше развеселено и с любопитство. Арман Гамаш омайваше Кастонге. И явно му се получаваше. Галеристът очевидно смяташе главния инспектор за малко по-висш от животните. За еволюирало същество, което ходи на два крака, но няма особено развит челен дял на главния мозък. Бовоар предполагаше какво е мнението на Кастонге за самия него. Липсващото звено между маймуната и човека, и то в най-добрия случай.

Много му се искаше да каже нещо интелигентно, да се покаже като умен и начетен. Или пък поне да разтърси този самодоволен господин с някое шокиращо грубо изказване, за да спре да си мисли, че той е шефът.

Но Жан Ги положи усилие да си държи устата затворена. Най-вече защото не можеше да се сети за нищо умно, свързано с изкуство, с което да се включи в разговора.

Кастонге и главният инспектор вече обсъждаха тенденциите в съвременното изкуство. Галеристът изнасяше лекция, а Гамаш го слушаше сякаш в захлас.

А Франсоа Мароа?

Жан Ги почти бе забравил за него. Възрастният мъж беше толкова мълчалив. Сега обаче инспекторът обърна поглед към него. И установи, че тихият старец също се взираше. Но не в Кастонге.

Франсоа Мароа бе приковал очи в Гамаш. Изучаваше го внимателно. Внезапно прехвърли вниманието си върху Бовоар. Погледът му не беше студен. Но бе ясен и проницателен.

Кръвта на младия детектив се смрази.

Постепенно разговорът между главния инспектор и Кастонге отново бе стигнал до темата за убийството.

— Ужасно — коментира галеристът, все едно изказваше уникално и проникновено наблюдение.