Измамна светлина [bg]

Когато влезе в СПА хотела, главен инспектор Гамаш за пореден път се впечатли в колко привлекателно място се бе превърнал. Свеж и спокоен. Старата викторианска развалина бе ремонтирана с любов. Мотивите от цветно стъкло на прозорците бяха почистени и поправени и слънчевите лъчи грееха през тях в изумрудено, рубинено и сапфирено върху излъсканите черно-бели плочки на пода на фоайето. Пространството бе с кръгла форма, с широко махагоново стълбище, което се виеше към горния етаж.

Централно място във фоайето, върху полираната до блясък дървена маса, заемаше огромен букет от люляк, момкова сълза и ябълкови клонки.

Атмосферата бе свежа, лека и гостоприемна.

— С какво мога да ви помогна? — попита младата служителка на рецепцията.

— Търсим двама ваши гости. Мосю Мароа и мосю Кастонге.

— Във всекидневната са — отвърна усмихнато девойката и ги поведе по десния коридор.

Детективите от Sûreté знаеха много добре къде се намира всекидневната, защото бяха влизали в нея многократно. Въпреки това оставиха рецепционистката да си свърши работата.

След като им предложи кафе, което те отказаха, младата жена ги остави на вратата. Гамаш огледа стаята. Беше просторна и светла, а от прозорците, които стигаха от пода до тавана, се откриваше гледка към селото в долината. В камината имаше цепеници, но не беше запалена, масичките бяха украсени с цветя във вази. Помещението бе едновременно модерно по отношение на обзавеждането си и традиционно в детайлите и разпределението. Новите собственици бяха подходили с внимание и такт при въвеждането на величествената старинна развалина в двайсет и първи век.

— Bonjour — поздрави Франсоа Мароа, стана от коженото си кресло и остави актуалния брой на вестник "Дьовоар".

Андре Кастонге хвърли поглед от мекия фотьойл, в който се бе настанил и четеше "Ню Йорк Таймс". Галеристът също се изправи, когато детективите влязоха.