Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191571864
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg]». Краткое содержание книги:
„Завладяваща от първата до последната страница.“ ПЪБЛИШЪРС УИКЛИ
— Аз съм Джули — представи се момичето. Подвоуми се за миг, но май само аз забелязах това. — Татко, Алекс и чичо Чарли са навън — сподели тя. — Заедно с Мат. Ако искате да говорите с тях.
— Ще ги поздравя, когато си тръгвам — съобщи господин Дануърт. — Не мога да повярвам, че имате бебе. Боб и Миранда ми казаха за него, но преди да го видя със собствените си очи… ами, честно казано, не го вярвах. Бебе, тук в Хауъл. Това ти дава надежда.
— Искате ли да го подържите? — попита Лиза. — Гейбриъл е свикнал с непознати. Няма да има нищо против.
— Може ли? — Господин Дануърт се наведе и вдигна бебето. Когато аз правех това, братчето ми надаваше вой, но сега се усмихна на госта ни и се опита да му свали очилата, за да си поиграе с тях.
Мама, Джули и Лиза сияеха от щастие, все едно Гейбриъл беше върнал Луната на мястото ѝ. Дори Джон се беше ухилил.
— Ти си голям мъж, нали — говореше му господин Дануърт. — Знаете ли, може би държа в ръцете си президента на Съединените щати. Въобще няма да се учудя, ако наистина е така.
В знак на съгласие Гейбриъл издаде бълбукащ звук и всички се засмяха. По-точно всички без мен.
Защото за първи път се замислих за бъдещето на малкото ми братче. Щом него го имаше, навярно съществуваха и други бебета. Колко от тях щяха да оцелеят до следващата година, до следващото десетилетие? Аз бях преживяла шестнайсет хубави години и една ужасна, но за Гейбриъл, за всички Гейбриъловци целият живот щеше да е като тази моя ужасна година. Само дето аз имах за утеха хубавите си времена. Какво щяха да имат те?
Най-накрая разбрах защо мама е готова да даде всичко за бебето на бившия си съпруг. Гейбриъл не е само бебето на татко. Той е бъдещето на баща ми, бъдещето на Лиза. Той е бъдещето на всички ни, дори и на господин Дануърт. Всеки ден Гейбриъл живее и расте, става по-силен и това е истинско чудо.
Стоях там и колкото и глупаво да изглеждаше, сълзите рукнаха по лицето ми. Джули дойде при мен и ме прегърна.
— Всичко е наред — каза ми тя. — И ти можеш да го обичаш.
10 .
8 юни
Мама е обезумяла от щастие, че Джон има желание да учи, така че се е заела с обучението на двама им с Джули. Алекс изглежда доволен, че някой се занимава със сестра му, а с татко и Чарли наоколо, Джон не им трябваше за цепенето на дървата.
Мама попита мен и Сил дали искаме да се присъединим към тях, но никоя от нас не е заинтересувана от алгебрата. Лиза и Сил четат Библията, а вечерно време татко и Чарли се присъединяват към тях.
Аз бях доброволка за почистването на къщата на госпожа Несбит. Цялата тази домашна атмосфера ми влияеше зле на нервите.
Почистването на съседската къща си е доста работа, така че утре ще попитам дали има доброволци да се включат в начинанието. Но за един ден сметнах, че ще е хубаво да остана сама. Планът е татко, Лиза и Гейбриъл да спят в кухнята, тъй като там се намира печката на дърва, Алекс и Чарли в стаята за гости, а Джули в трапезарията. Когато Алекс и Джули си заминат, Чарли ще се премести в трапезарията, защото там е по-топло.
Сега дори и мама не иска те да си тръгват. Наясно е, че когато го сторят, Джон отново ще започне да цепи дърва и повече няма да се занимава с ученето. Също така се надява любезното поведение на Алекс, с неговото постоянно „може ли“ и „благодаря“, да ми повлияе и на мен.
Самата аз не знам дали искам да останат. Все още ме боли, когато видя как ги гледа татко, с всичката тази гордост и любов в очите му. Не че гледа мен, Мат и Джон по-различно. Дори Сил получава същия този поглед. Той ни обича всички.
Нас обаче трябва да ни обича повече. Трябва да е така. Ние сме неговите деца, а не Алекс и Джули.
Тогава поглеждам към тях двамата, как си говорят тихичко, как играят шах, и осъзнавам, че ако някой погледне към Мат и Джон или мен, имам предвид Мат, преди да срещне Сил, той също ще ни заобича така, както татко обича Алекс и Джули. Ако бяхме само Мат, Джон и аз и нямахме родители, никакво семейство освен самите нас, и някой ни вземеше в своето семейство, това щеше да означава всичко за нас. Щеше да означава оцеляване.
Според мен Алекс щеше да замине, но щеше да остави Джули при татко и Лиза. Лиза разчита на това, а сега и с мама на нейна страна, мисля, че натискът ще е прекалено голям за Алекс. Особено при положение, че тук има храна.
Няма да е толкова лошо, ако Джули остане. Не е точно бебето Рейчъл, но все пак свикнах със Сил, малко или много. Мога да свикна и с нея.