Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg]
Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg]

Электронная книга - «Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg]». Краткое содержание книги:

Изминала е една година, откакто астероид удря Луната и драстично променя климата на Земята. За Миранда Еванс животът, какъвто го е познавала, вече не съществува. Студ е сковал земята, а храната е дефицит. Борбата за оцеляване става още по-тежка, когато бащата и мащехата на Миранда пристигат в дома ѝ с бебе и трима непознати. Единият от новодошлите е Алекс Моралес. Обърканите чувства на момичето към него постепенно прерастват в любов, но неговите планове за бъдещето пречат на тяхната връзка. Тъй като това е може би единственият ѝ шанс да обича някого, тя взема своето решение. И тогава торнадо връхлита града и преобръща живота им за пореден път.
„Завладяваща от първата до последната страница.“ ПЪБЛИШЪРС УИКЛИ
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 80
Перейти на страницу:

— Аз съм Джули — представи се момичето. Подвоуми се за миг, но май само аз забелязах това. — Татко, Алекс и чичо Чарли са навън — сподели тя. — Заедно с Мат. Ако искате да говорите с тях.

— Ще ги поздравя, когато си тръгвам — съобщи господин Дануърт. — Не мога да повярвам, че имате бебе. Боб и Миранда ми казаха за него, но преди да го видя със собствените си очи… ами, честно казано, не го вярвах. Бебе, тук в Хауъл. Това ти дава надежда.

— Искате ли да го подържите? — попита Лиза. — Гейбриъл е свикнал с непознати. Няма да има нищо против.

— Може ли? — Господин Дануърт се наведе и вдигна бебето. Когато аз правех това, братчето ми надаваше вой, но сега се усмихна на госта ни и се опита да му свали очилата, за да си поиграе с тях.

Мама, Джули и Лиза сияеха от щастие, все едно Гейбриъл беше върнал Луната на мястото ѝ. Дори Джон се беше ухилил.

— Ти си голям мъж, нали — говореше му господин Дануърт. — Знаете ли, може би държа в ръцете си президента на Съединените щати. Въобще няма да се учудя, ако наистина е така.

В знак на съгласие Гейбриъл издаде бълбукащ звук и всички се засмяха. По-точно всички без мен.

Защото за първи път се замислих за бъдещето на малкото ми братче. Щом него го имаше, навярно съществуваха и други бебета. Колко от тях щяха да оцелеят до следващата година, до следващото десетилетие? Аз бях преживяла шестнайсет хубави години и една ужасна, но за Гейбриъл, за всички Гейбриъловци целият живот щеше да е като тази моя ужасна година. Само дето аз имах за утеха хубавите си времена. Какво щяха да имат те?

Най-накрая разбрах защо мама е готова да даде всичко за бебето на бившия си съпруг. Гейбриъл не е само бебето на татко. Той е бъдещето на баща ми, бъдещето на Лиза. Той е бъдещето на всички ни, дори и на господин Дануърт. Всеки ден Гейбриъл живее и расте, става по-силен и това е истинско чудо.

Стоях там и колкото и глупаво да изглеждаше, сълзите рукнаха по лицето ми. Джули дойде при мен и ме прегърна.

— Всичко е наред — каза ми тя. — И ти можеш да го обичаш.

10 .

8 юни

Мама е обезумяла от щастие, че Джон има желание да учи, така че се е заела с обучението на двама им с Джули. Алекс изглежда доволен, че някой се занимава със сестра му, а с татко и Чарли наоколо, Джон не им трябваше за цепенето на дървата.

Мама попита мен и Сил дали искаме да се присъединим към тях, но никоя от нас не е заинтересувана от алгебрата. Лиза и Сил четат Библията, а вечерно време татко и Чарли се присъединяват към тях.

Аз бях доброволка за почистването на къщата на госпожа Несбит. Цялата тази домашна атмосфера ми влияеше зле на нервите.

Почистването на съседската къща си е доста работа, така че утре ще попитам дали има доброволци да се включат в начинанието. Но за един ден сметнах, че ще е хубаво да остана сама. Планът е татко, Лиза и Гейбриъл да спят в кухнята, тъй като там се намира печката на дърва, Алекс и Чарли в стаята за гости, а Джули в трапезарията. Когато Алекс и Джули си заминат, Чарли ще се премести в трапезарията, защото там е по-топло.

Сега дори и мама не иска те да си тръгват. Наясно е, че когато го сторят, Джон отново ще започне да цепи дърва и повече няма да се занимава с ученето. Също така се надява любезното поведение на Алекс, с неговото постоянно „може ли“ и „благодаря“, да ми повлияе и на мен.

Самата аз не знам дали искам да останат. Все още ме боли, когато видя как ги гледа татко, с всичката тази гордост и любов в очите му. Не че гледа мен, Мат и Джон по-различно. Дори Сил получава същия този поглед. Той ни обича всички.

Нас обаче трябва да ни обича повече. Трябва да е така. Ние сме неговите деца, а не Алекс и Джули.

Тогава поглеждам към тях двамата, как си говорят тихичко, как играят шах, и осъзнавам, че ако някой погледне към Мат и Джон или мен, имам предвид Мат, преди да срещне Сил, той също ще ни заобича така, както татко обича Алекс и Джули. Ако бяхме само Мат, Джон и аз и нямахме родители, никакво семейство освен самите нас, и някой ни вземеше в своето семейство, това щеше да означава всичко за нас. Щеше да означава оцеляване.

Според мен Алекс щеше да замине, но щеше да остави Джули при татко и Лиза. Лиза разчита на това, а сега и с мама на нейна страна, мисля, че натискът ще е прекалено голям за Алекс. Особено при положение, че тук има храна.

Няма да е толкова лошо, ако Джули остане. Не е точно бебето Рейчъл, но все пак свикнах със Сил, малко или много. Мога да свикна и с нея.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 80
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)