![Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/2/poslednite-oceleli-svett-v-kojto-zhiveem-bg-download.jpg)
Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191571864
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели: Светът, в който живеем [bg]». Краткое содержание книги:
„Завладяваща от първата до последната страница.“ ПЪБЛИШЪРС УИКЛИ
— Направете каквото можете — каза татко. — Ще сме ви много благодарни.
— Ще поделяме всичко — каза господин Дануърт, ненужна реплика, която щеше да се впише чудесно онази вечер. — Ще се оправите ли още една седмица?
— Ще се наложи — отвърна баща ми. — Знаете как е. Свикнахме да сме гладни. Докато за съпругата ми има достатъчно, ще се справим.
— Бебе — изрече господин Дануърт. — Това наистина е чудо.
Татко се ухили.
— Ще ми се да имах снимки — каза той. — Миранда, Гейбриъл не е ли най-прекрасното бебе, което си виждала?
Тъкмо щях да кажа: „Да, татко“, но се усетих навреме и вместо това изрекох: „Да, така е“. Баща ми разбра какъв гаф щях да направя, но господин Дануърт не забеляза.
— Знаете ли какво, аз и съпругата ми… ами имаме малко заделена храна. Ще ви дам моята торба, за да може жена ви да изкара тази седмица. Бебе. Струва си човек да гладува за подобно нещо.
— Благодаря ви — каза татко. — Не знаете какво означава това за нас.
— Може би ще намина някой ден, за да видя малкия Гейбриъл.
— Когато ви е удобно — покани го баща ми. — За нас ще е чест.
Двамата с татко поговорихме малко на път за вкъщи. Имахме тази възможност, защото вятърът духаше в гърбовете ни. Не че бях в особено настроение за това — макар да се чувствах облекчена, че Лиза получи торба с храна. Ако не друго, поне ние не трябваше да се отказваме от голяма част от нашата.
— Когато Лиза роди в евакуационния лагер, хората постоянно правеха така — разказа ми татко. — Не само Чарли. Много други. Разполагахме с толкова малко, но много носеха каквото имат на Лиза. Непознати, които бяха чули за бебето. За тях беше изключително важно тя и Гейбриъл да оцелеят.
— Ако се беше родило момиче, как щяхте да го кръстите? — попитах аз.
— Абигейл — отвърна татко. — Абигейл Хоуп Еванс.
Това попари всичките ми фантазии за бебето Рейчъл.
— Един ден и ти ще имаш деца — каза баща ми. — Както и Джули, и Сил. С помощта на Бог, може и да доживея до този ден.
— Може би ще имаме някога — отвърнах аз. В интерес на истината, когато прекарваш цялото си време в мислене за следващото хранене и в копнеж баща ти да те обича толкова, колкото обича двама непознати, и в опити да заобичаш малкото си братче, независимо от това, че единственото, което прави, е да пищи, е трудно да желаеш свое собствено бебе.
Може би някой ден.
А може би не.
6 юни
За втори път тази седмица някой позвъни на вратата.
За разлика от първия сега всичко беше различно. Татко, Мат, Алекс и Чарли бяха навън и сечаха дърва. Джон и Джули стояха в единия край на слънчевата стая. Момичето учеше брат ми на испански, който имаше огромно желание да го усвои през последните два дни. Сил беше горе, а мама и Лиза стояха с кръстосани крака на матраците и обсъждаха каква храна могат да отнесат в къщата на госпожа Несбит. Гейбриъл лежеше в креватчето си и се оглеждаше наоколо. Аз чистех обстойно кухнята, което е доста по-лесно, когато имаш течаща вода, па макар и тази вода да е сива.
Погледнах през прозореца и видях господин Дануърт да стои на задната врата. Намирах се най-далеч от него, но бях единствената изправена, така че отидох да му отворя.
— Помислих си, че няма да е зле да намина да видя бебето — каза той, което реално означаваше „Реших да намина, за да проверя дали наистина има бебе, на което дадох храната си за една седмица“.
— Ето го и него — посочих към креватчето на най-малкия ми брат, което всъщност беше едно от чекмеджетата на мама. — Гейбриъл, запознай се с господин Дануърт. Той е отговорен за храната на майка ти.
— Уха — възкликна гостът ни и се наведе, за да разгледа братчето ми. — Какво голямо момче си. Голям побойник си, нали? — Мъжът се обърна и видя Лиза. — Вие трябва да сте Сали Несбит.
Съпругата на татко се усмихна.
— Не е ли красив? — попита тя. — Моето коледно чудо.
— Съпругът ви спомена, че е роден на Коледа — отвърна господин Дануърт. — Сигурно сте преживели много оттогава.
— Всички преживяха — каза Лиза. — Но в крайна сметка имаме Гейбриъл.
— Съвсем скоро ще започне да пълзи. Ще започне да изучава света.
Съпругата на татко кимна.
— Той ще направи света едно по-добро място — съгласи се тя. — Не само за мен, но и за всички нас. Роди се с причина, сигурна съм в това.
— Въобще не се съмнявам — отвърна господин Дануърт и огледа домашните ни условия. — Здравей, Лора — поздрави гостът ни мама. — Здрасти, Джон. Радвам се да те видя. Коя е приятелката ти, Джон?