Градината на Рама [bg]

Аз бях много самотно момиче. Бях добре материално, обкръжаващата ме среда в Бовоа беше великолепна, любовта на баща ми беше неизчерпаема, но на практика аз прекарвах цялото си юношество съвсем сама. Постоянно изпитвах подсъзнателен ужас, че смъртта или повторен брак ще ми отнемат моя скъпоценен баща. Исках да стана независима, за да избегна болката, която би ми причинила раздялата с него. Жана и Елеонора бяха съвършените идеали. Дори и днес, когато чета нещо за живота им, постигам успокоение. Нито една от тези жени не е позволила на света около нея да определя ценностите в живота.

Всички тук все още се радваме на добро здраве. През пролетта, колкото да има с какво да се занимавам, въведох във всекиго от нас по един комплект временни биометрични датчици и в продължение на няколко седмици проследявах данните. Всичко това ми припомни дните на Нютоновата експедиция; възможно ли е да са изминали повече от шест години, откак шестимата напуснахме Земята, за да се срещнем с Рама?

Във всеки случай Кати беше очарована от биометрията. Докато сканирах Симон или Майкъл тя седеше край мен и задаваше стотици въпроси за данните, които излизаха на дисплея. За много кратко време разбра принципа на действие на системата и предназначението на предупредителните файлове. Майкъл отбеляза, че тя е забележително интелигентна. Също като баща си. Ричард все още ужасно й липсва.

Въпреки приказките си, че се чувства остарял, Майкъл е в отлична форма за един шестдесет и четиригодишен мъж. Поддържа физическата си активност, защото е загрижен за бъдещето на момичетата. От началото на бременността ми тичаше по два пъти седмично. Два пъти седмично. Колко странно понятие. Придържам се стриктно към земния календар, макар че тук, на Рама, той няма никакво значение. Миналата нощ Симон взе да ме разпитва за дните, месеците и годините. Докато Майкъл обясняваше за въртенето на Земята около оста й, за годишните сезони, за орбитата й около Слънцето, аз внезапно си спомних великолепния залез в Ута, на който се бяхме наслаждавали заедно с Женевиев по време на едно пътешествие из американския запад. Исках да разкажа на Симон за това. Но как да опишеш залеза на някого, който не е виждал Слънцето?