Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Космическая фантастика » Градината на Рама [bg]
Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Градината на Рама [bg]

Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:

През 2130 година в Слънчевата система пристига загадъчен, очевидно безлюден космически кораб. Когато „РАМА“ отлита към своята следваща незнайна спирка, са разкрити много чудеса, но на малко от загадките са намерени разумни отговори. Едно е очевидно: всичко, което са направили загадъчните конструктори на „РАМА“, са го направили тройно… Осемдесет години по-късно втори чуждоземен кораб пристига в Слънчевата система. Този път Земята го очаква и наблюдава. Но всичките години за подготовка се оказват недостатъчни за хората да разреша рамианските загадки. „РАМА II“ е населена, но с рамиани. Всяко следващо разкритие засилва тайнствеността на кораба и експедицията на земляните в него завършва трагично, включително и опитът да бъде унищожен чуждоземният кораб. „РАМА II“ напуска слънчевата система. На борда й се намират трима човеци — двама мъже и една жена, които са забравени при отпътуването на експедицията. Пред тях е неизвестността на пътешествие, каквото не е преживяло нито едно човешко същество. А в неговия край — нима някой би могъл да каже след колко години ще дойде? — вероятно се крие истината за „РАМА“… В „Градината на РАМА“ Артър Кларк и Джентри Лий са създали ново, поразяващо продължение на историята, започната с класическия роман на Кларк „Срещи с РАМА“ — единствен по рода си в жанра на научната фантастика, спечелил всички най-големи награди.
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 214
Перейти на страницу:

— Има ли някакъв начин да разберем кой от нас носи синдрома в гените си? — запита Майкъл, когато вече бяхме към края на разговора.

— Не — отвърнах. — Това увреждане се изолира много трудно, защото очевидно е свързано с дефект в няколко различни гена. Само ако синдромът е проявен, диагностиката е ясна. Дори и на Земята опитите да се идентифицират носителите са безуспешни.

Разказах му, че това заболяване е било диагностицирано за първи път през 2068 година и почти не се е срещало в Азия и Африка. Проявявало се е основно сред кавказките типове, с най-голяма честота на проявление в Ирландия. Реших, че Майкъл и без това ще научи тази информация съвсем скоро (тя се съдържаше в уводната глава на медицинската енциклопедия, която той четеше в момента) и не желаех да се почувства по-зле.

— Има ли някакъв лек? — беше следващият му въпрос.

— Не и за нас. — Поклатих глава. — В последните десетилетия се появиха някои указания, че генетичните контрамерки могат да се окажат ефективни, ако се приложат по време на третото тримесечие на бременността. Манипулацията обаче е доста сложна дори на Земята и може да доведе до пълна загуба на плода.

Това беше най-подходящият момент от разговора Майкъл да спомене думата „аборт“. Не го направи. Системата на неговите убеждения е толкова непоклатима и устойчива, че съм сигурна, че въобще не му е хрумвала такава възможност. За него абортът е абсолютен грях — както на Рама, така и на Земята. Питах се дали изобщо съществуват някакви обстоятелства, при които Майкъл би помислил за аборт? Ами ако бебето беше с Даун, или пък сляпо? Или ако имаше множествени пороци, които гарантират ранна смърт?

Ако Робърт беше тук, щяхме да проведем разумно обсъждане върху предимствата и недостатъците на аборта. Той щеше да направи едно от прословутите си табла а ла Бенджамин Франклин, с всички „за“ и „против“, подредени в колони от двете страни на черния екран. Аз щях да добавя дълъг списък от емоционални причини против аборта (които Ричард щеше да е пропуснал в неговия първоначален списък), накрая почти сигурно и двамата щяхме да се съгласим да отгледаме Бенджи на Рама. Това щеше да бъде едно разумно решение на общността.

Исках да имам това бебе. Но също така исках Майкъл да потвърди своя ангажимент като баща на Бенджи. Едно обсъждане на възможността за аборт би изтръгнало от него такова подновено потвърждение. Сляпото спазване на правилата на Бог или на църквата, или на която и да е последователна догма, понякога прави твърде лесно за индивида да се откаже да подкрепи съответно решение. Надявам се, че Майкъл не е от този вид хора.

10.

30 август, 2206

Бенджи се роди преждевременно. Независимо че многократно бях уверявала Майкъл, че на външен вид детето ще изглежда съвършено здраво, той беше видимо облекчен, когато преди три дни момчето се появи на бял свят без видими физически аномалии. И това раждане мина леко. По време на контракциите и при самото изгонване на плода Симон ми помогна изключително много. Тя е твърде зряла за момиче, което още не е навършило шест години.

И Бенджи е синеок, но очите му са толкова светли, колкото на Кати, така че не вярвам да запазят цвета си. Кожата му е светлокафява, едва забележимо по-тъмна от тази на Кати, но много по-светла от моята и на Симон. При раждането тежеше три килограма и половина и беше дълъг петдесет и два сантиметра.

Нашият свят си остава все същият. Не говорим много за това, но всички (с изключение на Кати) сме изгубили надежда, че Ричард ще се завърне. На Рама отново настъпва зимата с дългите нощи и късите дни. Периодично или Майкъл, или аз, се качваме горе в Ню Йорк да търсим някакви следи от Ричард, но това вече се е превърнало в несъзнателен ритуал. В действителност не очакваме да открием нищо. Няма го вече шестнадесет месеца.

Сега двамата с Майкъл се редуваме да изчисляваме траекторията на полета с помощта на програмата, която бе създадена от Ричард. Бяха ни необходими няколко седмици, докато разберем как да я използваме, въпреки че Ричард ни беше оставил изчерпателни инструкции. Веднъж седмично проверяваме дали все още се движим в посока Сириус По курса на кораба няма други звездни системи.

Независимо от грижите за Бенджи сега сякаш разполагам с повече време за самата себе си, отколкото имах преди. Чета ненаситно и интересът ми към двете героини, които владееха ума и въображението на юношеските ми години, се възобнови. Защо ли Жана д’Арк и Елеонора Аквитанска винаги са ми допадали толкова много? Може би защото те не само са проявявали вътрешна сила и независимост, но и всяка от тях е постигнала успех, разчитайки единствено на своите способности в едно общество, в което господстващата роля е принадлежала на мъжете.

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 214
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)