Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Разгледах подредените пред него ключалки.

— Колко време ще отнеме?

Той стегна един от патроните в менгеме.

— Да разбереш как действа механизмът ли? Пет минути. А да се научиш да отключваш щифтова ключалка, бавно, при нормални обстоятелства… Един час. Да се научиш да отключваш различни ключалки, бързо, с различни инструменти, при различни обстоятелства… Много време. Когато успееш да отключиш ключалка на тъмно и с ръкавици, ще разбереш, че вече си готов.

— Това пък защо ми е?

Старецът се засмя. Знаеше точно защо ми е, но не му пукаше.

Внезапно ме обзе любопитство.

— Как се учи човек на това? На ключарство, искам да кажа. И да поправя разни неща.

Възрастният кореец се вторачи в мен, навярно поласкан, че съм видял нещо повече от фасадата.

— Взимам нещата в ръцете си — отвърна той. — Питам ги как работят и слушам какво ми казват. После ги разглобявам и пак ги сглобявам. Правя го от съвсем малък.

Погледнах го и се опитах да си го представя като момче. И май почти успях. Все едно изведнъж го видях… по-цялостно. В три, вместо само в две измерения.

— Всеки ли може да го прави?

Майсторът сви рамене.

— Не знам. Малко хора го правят. Предпочитат да идват при мене. Досега никой не е искал да го науча.

Последните му думи ми подействаха странно. Стана ми тъжно за стареца, но изпитах и някакво благоговение. Беше се учил цял живот, а щеше да го сподели с мен само за десет хиляди йени. И се позасрамих, че преди броени минути съм се ядосал, задето не съм се спазарил за по-малко.

Времето отлетя бързо. Сегиз-тогиз той ми даваше наставления — по-бавно, по-леко с кривия шперц, започни с друг щифт, — но като цяло ме наблюдаваше безмълвно, като се изключи периодичното му гръмовно секнене. След един час вече спокойно, макар и малко бавно отключвах различните ключалки, които кореецът поставяше пред мен. Всъщност не се оказа чак толкова трудно — въпрос главно на разбиране на механизма, на търпение и внимание. След като по два пъти се справих с всички патрони, той кимна и каза:

— Добре пипаш. Ако се упражняваш, може и да разбереш как действат нещата.

Взех решение наистина да го направя. И не само ключалките. И други неща. Всичко. Както казваше майсторът, просто ми трябваше упражнение. И внимание, естествено.

Ниско се поклоних, за да изразя уважението си, после се изправих.

— Имам добър учител. — В Япония комплиментът към учител се смята за грубост — на ученика няма как да му хрумне, че е в положение да изразява мнение за качествата на по-старшите от него, — но си помислих, че ще е хубаво да кажа нещо такова на човек, който никога не е учил друг. Пък и той не беше японец.

Старецът отговори на поклона ми.

— Няма какво повече да ти покажа. Поне що се отнася до щифтовите ключалки.

Усмихнах се. Това означаваше или че е време да си вървя, или че иска още пари.