Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Червената лястовица [bg]
Червената лястовица [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Червената лястовица [bg]

Электронная книга - «Червената лястовица [bg]». Краткое содержание книги:

Студената война е в разгара си.
За повечето хора опасността от ядрен апокалипсис изглежда като неприятен спомен от някакво далечно и непонятно минало, но за агентите от тайните служби на САЩ и Русия войната продължава и средствата не са се променили. Тя се води безскрупулно, със същата ярост, със същата подмолност, без никаква жалост към хората, които стават нейни жертви.
Доминика Егорова е една от тези жертви. Против волята си тя става агент на СВР — тайната служба, наследила КГБ и обслужваща режима на Владимир Путин. Нейните шефове искат да използват красивото тяло на Доминика като инструмент във войната. Тя се превръща в „лястовица” — специално обучена съблазнителка, която трябва да измъква чрез секс тайните на американските шпиони.
Съдбата обаче я среща с човек, който може да я измъкне от ада на руското разузнаване и да даде нов смисъл на живота й. Двама души, от двете страни на невидимата, но все още съществуваща желязна завеса, са изправени пред избора дали да следват правилата и да бъдат част от бездушната система или да изберат опасния път на любовта.
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 124
Перейти на страницу:

ТЕЛЕШКАТА ДИЖОНСКА ЯХНИЯ В „ЖАН ЖАК“

Подправете и оваляйте в брашно кубчета телешко и запържете добре. Извадете месото. Задушете нарязани на малки кубчета бекон, лук, домати, моркови и картофи, докато омекнат. Добавете мащерка. Върнете месото в тенджерата, залейте с телешки бульон колкото да ги покрие и варете, докато месото стане крехко. Добавете дижонска горчица и малко сметана, кипнете отново и сервирайте.

10

Ваня Егоров палеше една след друга цигарите Житан, изпратени му от резидента в Париж. Очите му бяха уморени, имаше чувството, че около гърдите му е стегнат железен обръч. На кожената подложка на бюрото му лежеше още един доклад от екипите по проследяването, третият от доста месеци насам. Американски дипломат, подозиран като офицер на ЦРУ, беше проследен по време на дванадесетчасов тактически контролен обход преди две нощи. По следите на младия американец имаше няколко екипа, а броят на хората, които го следяха, се бе увеличил в късния следобед и през нощта, когато стана по-вероятно този янки да провежда операция и да се е насочил към среща с агент. Екипите се въодушевиха, когато пролича, че младият американски глупак не е открил, че го следят. Това беше голяма рядкост.

Окончателният брой на проследяващите бе стигнал до сто и двадесет, открито се хвалеха в доклада на ФСБ. Обилният снеговалеж през деня бе приземил наблюдаващия самолет, но наземните екипи продължиха на много нива, сменяйки често опашките. Агенти, придвижващи се пеша, бяха пръснати пред американеца по най-вероятните му маршрути, а по фланговете се придвижваха паралелни екипи. Имаше поне по един пасивен постоянен наблюдател в шестдесетте от всичките сто и осемдесет станции на московското метро, в случай че американецът променеше внезапно курса си. Егоров прелисти нетърпеливо последната страница на доклада. Тези долбойобы от ФСБ, тези шибаняци.

Американецът влязъл в парка „Соколники“ в североизточна Москва призори, минал покрай разнебитен увеселителен парк, тъмен и замръзнал, покрай ръждясало виенско колело и влязъл в лабиринта от алеи, обградени с почернели голи дървета. Спрял до празен, украсен с орнаменти фонтан, седнал на циментовия бордюр в студа, съзерцавайки тъпо голите цветни лехи. В този момент криптираният радиотрафик излязъл от строя. Това беше. Срещата. Насочили са очилата за нощно виждане върху този янки, добре, но защо не са се разпръснали и не са идентифицирали никого наоколо, никого! Един самотен пешеходец, потаен, нервен, движещ се по посока на някакъв фонтан.

Докато четеше доклада, Егоров ясно можеше да си представи онези типове от ФСБ как се мятат от дърво към дърво, с прикрепените устройства за нощно виждане на главите, гора, пълна със зелени човечета с изпъкнали очи. Бяха докарали дори куче следотърсач, за да търси дали наоколо няма нещо заровено. Елзасецът бе свикнал да следи американци, трениран да се фокусира върху миризмата, генерирана от сапуни „Диал“ и дезодоранти „Шуър“ — миризмата на Америка.

И те бяха чакали. И американецът бе чакал. Далеч над традиционния четириминутен прозорец. Десет, двадесет, тридесет минути. Нищо. Целият парк бил празен. Кучето тичало по следите, оставени от краката на американеца, но не сигнализирало за нищо. Никакви тайници, нищо, заровено в земята, никакви устройства, нищо. Радиоколите по външната страна на парка обикаляли бавно, регистрирайки сто табелки с номера на коли в района, които трябвало да се проверят. Нищо. После американецът напуснал парка и отново, съвсем нетрадиционно, продължил право към къщи, без да се опитва да провери дали е следен. Радиостанциите на ФСБ замлъкнали.

Егоров с отвращение метна доклада в контейнера на бюрото си. ФСБ се поздравяваха сами за „перфектното проследяващо придвижване“, за това, че заекът не е имал и представа, че е бил запушен в бутилка. Голяма работа, помисли си Егоров, и какво бяха постигнали?

* * *

Ваня Егоров не знаеше, но суетенето по проследяването, проведено от ФСБ на американския оперативен работник, беше създало достатъчно вълнения на Марбъл, който бе тръгнал към парка „Соколники“ за срещата с американеца, и той реши да изчака и да наблюдава от една покрита автобусна спирка на улица

„Маленковская“, на няколко пресечки от входа на парка. Неговият изключителен уличен инстинкт бе потвърден, когато видя три радиоколи да се придвижват редом една до друга на около сто метра от него. Наблюдаващите екипи се облягаха на калниците на колите, пушеха цигари и не особено потайно си подаваха една бутилка. Това беше класическата грешка на уличното проследяване, да се струпват и да припкат заедно като тараканки, същински хлебарки.

Много добре, още едно отлагане на смъртна присъда в живота, който съм си избрал, помисли си Марбъл, докато се отдалечаваше от квартала. Колко още му оставаше? Мислеше си какво ще напише във високочестотното си съобщение тази нощ и че е необходимо спешно да намери причина да замине зад граница. Трябваше отново да се срещне с Натаниъл.

* * *

На следващата сутрин Зюганов, шефът на отдел

„Контраразузнаване“, изпрати класифицирана записка до генерал Егоров, меморандум, имащ за цел да демонстрира далновидността на самия него и овладяването на ситуацията от негова страна.

Би могло да има ограничен брой обяснения за действията на американския офицер:

1. Това би могло да бъде действие за предизвикване, а после за количествено оценяване на потенциалните възможности на лицата, работещи в системата за проследяване на ФСБ, включително и за събиране на разузнавателна информация за сигналите на криптираните честоти на ФСБ.

2. Американецът е открил, че има опашка, отказал се е от планираната среща и е отвел екипите в парка, за да ги подведе.

3. Американецът не е разбрал, но агентът му е провалил срещата по неизвестни причини.

Тази операция на американците изглежда зле планирана и некадърно проведена и отразява нашата трайна оценка за резидента на ЦРУ, Гондорф, като старши офицер, непригоден за справяне със сложните задачи на неговия ранг, нещастен продукт на дългогодишни протекции.

На кого му пука за този полип? — помисли си Егоров. — Ние си имаме достатъчно тъпи, безполезни, разглезени некадърници и в нашата собствена служба.

Ваня знаеше, беше сигурен, че те отново са го изпуснали, че къртицата все още е някъде тук, поти се през нощта в леглото си, предава Русия, излага на риск неговото — на Ваня! — политическо и персонално бъдеще.

После денят му бе съсипан окончателно от един следобеден телефонен разговор с Кремъл, равният глас на президента кънтеше кухо от другия край на криптираната линия. В. В. Путин знаеше за снощната хайка и повтори различните интерпретации на това, което се бе случило. Ваня наум си отбеляза факта, че записката на Зюганов си е намерила път до онзи кабинет.

— Един успех на контраразузнаването срещу американците ще бъде съвсем навременен сега — беше измъркал президентът по телефона. — В период на криза в Родината има по-малко време за хозяйки, домакините, да дрънкат тенджери и тигани в знак протест. — Линията замлъкна, но Ваня не проговори. Той добре познаваше кадансите в говора на президента. — Не разполагаме с излишно време — каза Путин накрая и линията прекъсна.

Ваня се взря в телефонната слушалка и я окачи на апарата. Сукин сын. Кучи син. Той натисна копчето на интеркома си.

— Зюганов, веднага!

Къртицата все още беше тук, но ако тайните срещи в Москва се проваляха, ключът трябваше да е в някоя друга страна, извън Русия. А Наш беше буквално зад съседната врата, във Финландия. Наш. Той отново натисна копчето на интеркома.

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)