Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Все пак щом не можеше да сондира мислите му, щеше поне да изследва обстановката… а какво по-добро място за начало от шалето, в което под протекцията на краля пребиваваше царственият бежанец? Крас махна с ръка над сферата и в нея се показа картина на въпросната сграда. Огледа я за кратко, без да забележи нищо съществено, след което изпрати магическото си око навътре.
Когато доближи високата стена около къщата, една магия — много по-слаба, отколкото бе очаквал — му попречи за момент. Крас я заобиколи с лекота. Сега вече в сферата се виждаше вътрешността на шалето — доста страховито местенце напук на елегантната фасада. Макар да не бяха приятни за окото, Престор очевидно поддържаше покоите си спретнати. Дотук нищо изненадващо.
Бързият оглед разкри още една защитна магия, този път по-сложна, но и тя не бе такава, че Крас да не успее да я заобиколи. С едно сръчно движение ъгловатата фигура отново избегна изработеното от Престор. Само след секунди Крас щеше да бъде вътре, където можеше да…
Сферата му потъмня.
Мракът се разстла извън нейните предели.
Тъмнината посегна към магьосника.
Крас изхвърча от стола. Пипала с цвят на непрогледна нощ обвиха каменната седалка, както биха обгърнали и магьосника, ако беше останал в нея. Докато се изправяше, Крас видя как пипалата се отдръпнаха… без да оставят и следа от тежката мебел.
Нови пипала продължаваха да никнат от това, което някога бе неговата магическа сфера, и веднага се пресягаха към него. Магьосникът се запрепъва назад, вцепенен от ужас — нещо, което се бе случвало едва няколко пъти в живота му. След това Крас се съвзе и започна да произнася думи, нечувани от друго живо същество от поколения насам — думи, които дори самият той не бе изговарял, а само бе чел в захлас.
Един облак придоби форма пред него и се сгъсти като памук, после полетя към търсещите пипала и се сблъска с тях насред въздуха.
Първите пипала, които докоснаха мекия облак, се разпаднаха и се превърнаха в пепел, която изчезна още преди да е докоснала пода. Крас въздъхна с облекчение, после ужасен видя как втората вълна от пипала започна да обгръща неговата контрамагия.
— Не може да бъде… — запелтечи той, а очите му щяха да изскочат. — Не може да бъде!
Точно както бяха направили със стола, черните израстъци обвиха облака, всмукаха го и го погълнаха.
Крас разбра срещу какво е изправен. Единствено Неутолимият глад, една забранена магия, се държеше по този начин. Досега той никога не я бе виждал в действие, но всеки, който бе изучавал изкуството толкова дълго колкото него, би разпознал скверното й присъствие. Изглежда, нещо в нея бе променено, защото контрамагията му не се беше справила със заплахата. За момент бе изглеждало, че ще успее… но после се бе осъществила някаква зловеща трансформация в самата природа на тъмата магия. И сега втората вълна от пипала напредваше към него, а Крас не можеше да измисли начин да ги спре, преди да са го превърнали в поредното си ястие.
Той обмисли варианта да избяга от стаята, но знаеше, че чудовищните пипала ще продължават да го гонят, без значение в кое кътче на света опиташе да се скрие. Това бе специална част от ужаса, който вдъхваше Неутолимият глад. Несекващото преследване обикновено изтощаваше жертвата и в края на краищата тя просто се предаваше.
Не, Крас трябваше да намери противодействие тук и сега.
Оставаше едно заклинание, което можеше да свърши работа. То щеше да го изцеди, щеше да го направи безполезен за дни напред, но само то притежаваше силата да го отърве от ужасната заплаха.
Разбира се, заклинанието можеше и да го убие, при това със същата лекота, с която щеше да го стори капанът на лорд Престор.
Той се хвърли встрани, защото едно от пипалата посегна към него. Нямаше повече време за мислене. Крас разполагаше само със секунди, за да изрече заклинанието. А Гладът продължаваше да се движи, така че да го притисне, да го обгърне целия.
Думите, прошепнати от възрастния магьосник, биха прозвучали на обикновените хора като произнесени на обратно, и то с неправилно ударение. Крас изрече внимателно всяка от тях, защото знаеше, че дори една-единствена грешка би го обрекла на вечно забвение. Той изпъна лявата си ръка към приближаващия ужас, опитвайки да се съсредоточи точно върху центъра му.
Сенките го доближиха плътно и докато последната дума се отронваше от езика му, Гладът го спипа. Тънко пипало се уви около третия и четвъртия пръст на протегнатата му ръка. Отначало Крас не почувства болка, но пред погледа му пръстите избледняха, а на тяхното място остана кървяща рана.