Warcraft - Повелителят на клановете

— Наистина искам да избягам — отвърна разпалено Трал. — Кажи ми къде да открия свободните орки.

— Единственият свободен, за когото съм чувал, е Гром Хелскрийм13 — каза Келгар. — Той все още е непокорен. Неговият клан Уорсонг14 живее някъде в западните земи. Това е всичко, което зная. Очите на Гром са червени като моите, но духът му продължава да се съпротивлява — старият орк сведе глава при тези думи. — Иска ми се и аз да бях толкова силен…

— Можеш да бъдеш — окуражи го Трал. — Ела с мен, Келгар. Аз съм достатъчно як, лесно ще те прехвърля през стените, ако…

Келгар поклати глава.

— Силата ми не си е отишла, Трал. Бих могъл да убия пазачите като на шега. Всеки тук би могъл да го направи. Просто нашето желание го няма. Не искам да се прехвърлям през стените. Искам да остана тук. Не мога да ти го обясня и ме е срам, но това е истината. Ти ще трябва да подпалиш отново страстта и огъня заради всички нас.

Трал кимна за съгласие, макар че не разбираше — кой не би пожелал да бъде свободен? Кой не би искал да се бие, за да си извоюва обратно онова, което му е било отнето, и да отмъсти на хората за стореното срещу неговия народ? Но поне едно му беше ясно: от всички орки тук, той беше единственият, който щеше да вдигне предизвикателно юмрук.

Реши да се преструва на отпуснат и овчедушен като всички останали, за да не привлича вниманието върху себе си. Щеше да изчака падането на нощта. Келгар му беше казал, че ги охраняват само няколко пазачи, обикновено пияни до козирката.

В този момент видя един женски орк. Движеше се енергично, което беше рядка гледка тук. Трал се изправи, когато стана ясно, че женската се беше насочила към тях.

— Ти ли си новият орк? — попита тя на човешкия език.

Той кимна.

— Името ми е Трал.

— Трал, трябва да знаеш, че началникът на лагерите е дошъл за теб.

— Как се казва той? — Младият орк се смрази, защото се беше досетил кой може да е посетителят.

— Не знам. Дрехите му са в червени и златни цветове, с черен сокол върху…

— Блакмуър — изпъшка Трал. — Трябваше да се сетя, че ще успее да ме открие!

Разнесе се пронизителен камбанен звън и всички орки се завъртяха към грамадната кула.

— Трябва да се строим в редица за преброяване, въпреки че това не е обичайното време — каза женската.

— Тебе търсят, Трал — разтревожи се Келгар. — Не се оставяй да те хванат, тръгвай веднага! Пазачите ще тичат да се покажат пред началника. Аз ще се опитам да им отвлека вниманието. Най-безопасното място на оградата е в края на лагера. Тръгвай, докато ние се влачим като стадо, призовани от зова на камбаната — каза той, а гласът и изражението на лицето му издаваха, колко бе отвратен от себе си и от останалите. — Бягай! Веднага!