Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Кралица Азшара се изкикоти гърлено, но реши да не му противоречи.
— Какво толкова има за разбиране? Просто отново казах, че наистина скоро ще триумфираме! Ще имаме силата да отървем земята от нейните несъвършенства и ще създадем перфектния рай…
— Несъмнено ще стане така, кралице моя. Несъмнено ще стане. Намираме се само на сантиметри от създаването на велика златна ера. Кралството, да, Вашето кралство, ще бъде прочистено. И светът ще познае вечната слава! — Ксавиус си позволи тънка усмивка. — А вредните и нечисти раси, които в миналото са предотвратявали създаването на такава ера, ще спрат да съществуват.
Азшара възнагради добрите му думи с доволна усмивка и отвърна:
— Щастлива съм да чуя, че смяташ това да стане скоро. Днес имах още повече молители, лорд съветнико. Те дойдоха, изпълнени със страх от бушуващите около и вътре в Кладенеца стихии. Поискаха от мен съвет за опасността и напътствия какво да предприемат. Разбира се, насочих ги към теб.
— Така е трябвало, Господарке. Ще успокоя страховете им за достатъчно дълго време, за да може безценната ни задача да даде плод. След това ще можете с удоволствие да обявите какво е било сторено за доброто на народа Ви…
— И те ще ме обикнат още повече заради това — промърмори Азшара, а очите й се присвиха, все едно си представяше изпълнените с благодарност тълпи.
— Ако изобщо е възможно да Ви обичат повече, отколкото сега, прекрасна моя кралице.
Повелителката на нощните елфи прие комплимента му с моментно притваряне на тесните си очи, а след това се изправи от стола с плавната грация, на която само тя беше способна. Слугините й бързо преместиха шлейфа на роклята, за да не затруднява дори мъничко нейното движение.
— Скоро ще обявя чудесната новина, лорд Ксавиус — каза тя и се обърна с гръб към съветника. — Погрижи се всичко да е готово, когато го сторя.
— Това ще погълне всеки миг, в който не спя — отвърна той, покланяйки се на оттеглящата се фигура. — И ще го сънувам в дрямката си.
Но в мига, когато кралицата и слугините й излязоха, студеното лице на съветника се смръщи. Той привика един от каменоликите стражи, които винаги стояха на пост при входа на залата.
— Ако не ме предупредят следващия път, когато нейно величество реши да се присъедини към нас, ще взема главата ти. Ясен ли съм?
— Да, господарю — отвърна стражът без дори мускулче да трепне на лицето му.
— Също така очаквам да науча за пристигането на капитан Варо’тен преди нейно величество. Неговата задача не е нещо, заради което тя трябва да цапа ръцете си. Погрижи се капитанът, както и евентуалните му пленници, да ми бъдат пратени незабавно.
— Да, господарю.
Ксавиус освободи стража и се върна към това да наблюдава магията на Аристократите.
Сега огнената сфера бе покрита с воал от танцуваща магическа енергия, който се възстановяваше непрестанно, въпреки хаоса, затворен вътре. Докато съветникът гледаше, сферата се сви навътре в себе си, сякаш искаше да се самопогълне.
— Невероятно… — прошепна той. От това разстояние можеше да почувства мощните излъчвания и едва сдържаните сили, които идваха от магическия източник на нощните елфи. Ксавиус беше първият предположил, че расата му едва докосва повърхността на потенциала на тъмната вода. Кладенецът на вечността неслучайно се казваше така, защото колкото повече го изучаваше, толкова по-ясно осъзнаваше, че силата му няма предел. Физическите измерения на Кладенеца бяха само заблуда на ограничения ум… истинският Кладенец на вечността съществуваше в хиляда измерения на хиляда места едновременно.
И Аристократите щяха да се научат да теглят каквото пожелаят от всеки негов аспект и вариант.
Потенциалът зашеметяваше дори него.
Енергии и цветове, които другите не можеха да видят, танцуваха и се бореха пред магическите очи на Ксавиус. Те го примамваха, силата им го изкушаваше. Лорд съветникът се къпеше във фантастичната гледка срещу него…
Но изведнъж той почувства как отвътре, от дълбините отвъд физическия свят… нещо го гледа на свой ред.
Този път нощният елф знаеше, че не греши. Ксавиус усети присъствие. Далечно присъствие. Но въпреки невероятното разстояние, силата, която долавяше, беше смразяваща.
Той се опита да се отдръпне, но вече беше твърде късно. В невъобразимите дълбини на Кладенеца, умът на съветника изведнъж бе засмукан отвъд границите на реалността, отвъд вечността… докато…
„Дълго те търсих…“ — дойде гласът. Звучеше като живот, смърт, съзидание и разруха… и могъщество без граници.