Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Брат му рязко пипна своята в отговор, защото вятърът бе имитирал движението на Малфурион. Илидан погледна през рамо и видя брат си.
Малфурион посочи към небето с предупредително изражение. Илидан почти се обърна обратно, но младият друид се ядоса и го изгледа яростно. Брат му най-сетне погледна нагоре.
В този миг първите демони се спуснаха през илюзията.
Ередарите удариха в мига, в който станаха видими, хвърляйки магиите си едновременно по всички части на армията на нощните елфи. Тежки капки паднаха върху войниците, без да причиняват някакво безпокойство, докато първите не започнаха да прогарят бронята и плътта под нея. Откъм уцелените се разнесоха викове, а дъждецът се превърна в порой. Нощните елфи падаха с гърчове, лицата им потекоха по черепите.
Малфурион отново се обърна към вятъра, молейки го да отнесе дъжда далеч от народа му. Когато го стори, усети, че Илидан и лунната стража правят собствена магия.
Един от уорлоците се взриви с писък, а най-близкият гибелен страж също бе поразен. Но когато заклинателите на нощните елфи се опитаха да унищожат и други, атаката им срещна невидим щит.
Силният вятър, призован от друида, отблъсна ужасяващия порой, но пораженията вече бяха факт. Линиите на защитниците се разколебаха.
После инферналите започнаха да падат.
Първата вълна така и не достигна земята. Двама се взривиха и още няколко рязко отскочиха от празния въздух, понасяйки се в различни посоки, далеч от нощните елфи. Няколко сини мълнии бързо удариха един, двама, после трима демони.
Но въпреки усилията на заклинателите, магьосниците и друида, твърде много инфернали успяха да се приземят. Един удари в центъра на вече пострадалия фронт с катастрофални резултати. Дузина катапулти, заредени до пръсване с взривни вещества, не можеха да причинят и частица от поражението, което само един демон нанесе. Нощните елфи се разхвърчаха като листа на вятъра. Шокът от удара запрати много други на земята, където адските пазачи бързо и свирепо се нахвърлиха върху тях.
Още инфернали удариха бързо един след друг. Всякакво подобие на ред изчезна от редиците на защитниците. И което беше още по-лошо, всеки от падналите демони се надигаше от димящия кратер, създаден от самия него, и започваше да покосява оцелелите елфи.
Могъщите корени, които Малфурион бе призовал, се оказаха безполезни срещу инферналите, които ги разкъсваха, все едно изобщо ги няма. Огнените демони се нахвърлиха с дузини срещу нощните елфи, нанасяйки жестоки поражения навсякъде по пътя си.
След това копието на един паднал войник се вдигна във въздуха точно пред налитащия инфернал. Блестящо в синя светлина, то внезапно се стрелна към демона със скорост, която накара дори гиганта да изглежда тромав. Докато летеше към него с ужасяваща точност, копието порасна, а върхът му стана остър и тънък като игла.
То премина през инфернала с такава лекота, че демонът в началото дори не осъзна, че е мъртъв. Чудовището зяпна и се загърчи. Инерцията му се изпари, а копието, подтиквано от магия, продължи да се движи напред.
Сякаш не по-тежък от новородено, огромният демон се оказа повлечен назад. Копието продължаваше да се ускорява и след малко прободе друг инфернал, точно докато той излизаше от кратера си. Демонът имаше време само да опули очи, преди и той да бъде нанизан.
Магическото копие, без изобщо да се забави, свари и трети гигант неподготвен. Чак тогава скоростта му намаля и снарядът и жертвите му се спуснаха сред умрелите.
От едната страна на Малфурион Ронин кимна със задоволство, намръщен от усилието.
Но точно когато изглеждаше, че защитниците може отново да обърнат развоя на битката, от север проехтяха рогове.
— Легионът! — изкрещя Крас. — Нападат ни от другата страна!
Цялата ужасяваща картина се разкри пред очите им. Сякаш надигаща се от самата земя, чудовищната орда се появи от север и се нахвърли върху войниците. Също като онази в небето, и тази част от армията на демоните бе останала скрита от магия. Сега напираха като мравки. Защитниците се бореха смело, но вече поразените им редици поддадоха под новата яростна атака.
Демоните бяха планирали добре капана си, разчитайки в голяма степен на арогантността на нощните елфи. Това, което Рейвънкрест виждаше като дребно сражение и лесна победа, с която да окуражи войските си, се оказа зловещ номер, който щеше да им струва скъпо.
— Трябва да отстъпим! — каза Ронин. — В момента нямаме друг избор!
В началото изглеждаше така, сякаш лорд Рейвънкрест няма да стори необходимото. Макар демоните да напредваха неумолимо, не прозвуча сигнал за отстъпление. Инферналите продължаваха да се спускат върху нощните елфи, а ередарите едновременно защитаваха останалите и пускаха зловещи магии една след друга. Малфурион и спътниците му вече не можеха да нападат. Всичките им усилия отиваха в това да отблъскват поне част от атаките на уорлоците. Дори лунната стража едва успяваше да предпази поразената армия.