Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Котките вече почиват — обяви Крас след ядене. — Предлагам да последваме примера им.
— Аз поемам първото дежурство — каза оркът.
Малфурион доброволно се предложи за второто и така сигурността им бе гарантирана. Крас и друидът си намериха местенца близо до по-високия от двата камъка. Брокс, който бе много по-пъргав, отколкото тялото му подсказваше на пръв поглед, с лекота се качи на върха на по-стръмната скала и се настани там. Стискайки здраво брадвата с една ръка, той оглеждаше пейзажа като гладна граблива птица.
Макар и да бе решил само да подремне леко, драконовият магьосник заспа дълбоко. Беше се напрягал далеч отвъд пределите на смъртното си тяло. Малката почивка, която бе имал шанса да си открадне по-рано, не можеше да компенсира подобно натоварване.
Драконите също сънуват и Крас не правеше изключение от правилото. Неговото неотменимо желание бе отново да лети свободно, да разпери крилата, които в момента не притежаваше, и да се понесе във въздуха. В съня си той отново бе Кориалстраз. Създание на небесата, той не можеше да понесе да стои окован на земята. Драконът винаги се бе чувствал уютно в смъртната си обвивка, но това беше по времето, когато знаеше, че може да се върне към истинската си форма със скоростта на мисълта. Когато това му бе отнето, той започна все по-често да се изнервя от крехкостта на сегашното си превъплъщение.
И в съня му това проклятие внезапно го обхвана. Слабата смъртна плът се обтегна по тялото му и започна да го притиска в нещо, което ставаше все по-малко. Крилата му бяха смазани и прилепени към гърба, а опашката — откъсната. Дългата му зъбата муцуна беше притисната навътре в черепа му, заменена от незначителното малко носле, което носеше с маскировката си на магьосник. Кориалстраз отново се превърна в Крас, който започна да пада стремително към земята…
И се събуди, облян в пот.
Драконовият магьосник почти очакваше да открие, че групата им е подложена на някаква атака, но денят бе напълно тих, ако се изключи ритмичното дишане на Малфурион. Той се надигна и видя, че Брокс все още бди на стража. Магьосникът се загледа в слънцето, преценявайки часа. Оркът беше пресрочил многократно уговореното време. Наближаваше редът на самия Крас.
Слабият заклинател остави елфа да спи, сграбчи скалата и бързо се покатери по нея като гущер. Когато достигна върха, Брокс скочи на крака и вдигна брадвата с рефлекси, достойни за дракон.
— Ти — изсумтя оркът, а после му подаде ръка. Двамата седнаха отново, наблюдавайки местността наоколо, докато говореха. — Мислех, че спиш, господарю Крас.
— Ти би трябвало да спиш, Брокс. Имаш нужда от почивка не по-малко от всеки от нас.
Зеленокожият войн сви рамене.
— Един оркски войн може да спи и с отворени очи и готово оръжие. Няма нужда да будим нощния елф. Той трябва да почива повече. Срещу дракона ще бъде от много повече полза, отколкото този стар боец.
Крас изгледа орка.
— Стар боец, който е по-ценен от двайсет млади.
Ветеранът изглеждаше доволен от комплимента, но каза:
— Дните на слава са отминали за мен. За Броксигар Червената брадва няма да има повече легенди.
— Живял съм много по-дълго от теб, Брокс. Знам много добре за какво говоря. В теб още има потенциал за много слава. Предстоят ти много героични битки. Ще има нови истории за Броксигар Червената брадва, дори и ако трябва аз да ги разказвам.
Бузите на орка потъмняха и той сведе ниско глава.
— Думите ти са чест за мен, древни.
Също като Малфурион, и Брокс вече знаеше какво представлява в действителност Крас. За изненада на дракона, зеленокожият войн отдавна бе разбрал истината. Като орк, научил някои от традициите на шаманите, Брокс веднага бе почувствал огромната сила и невероятната възраст на спътника си, а след като беше видял как Крас общува на равна нога с драконите, бе стигнал до логичното заключение, което убягваше на всички други. Той разбира се нямаше как да разбере, че Крас и червеният дракон Кориалстраз са една и съща личност, но дори и това прие само с леко смръщване на вежди.
— И говорейки си за древност — отвърна Крас, — ще настоя да слезеш долу и да поспиш. Аз ще поема останалата част от стражата на Малфурион, колкото и малко да е, а после и моята собствена.
— Би било по-добре, ако…
Магьосникът впи очи в тези на орка.
— Уверявам те, че резервите ми от издръжливост са многократно по-големи от твоите. Нямам нужда от повече сън.
Виждайки, че ще изгуби по-нататъшния спор, Брокс изсумтя и се надигна. Но в същия миг Крас погледна над рамото на едрия войн и се вцепени.