Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Освободено от последните задръжки заради нуждата да се преструва, че може да изкупи доларите срещу злато, американското правителство разширява монетарната си политика в безпрецедентен мащаб, с което предизвика голям спад на покупателната сила на долара и повишаване на цените на стоките. Правителството и неговите икономисти обвиняват за поскъпването всички и всичко, с изключение на единствената истинска причина – увеличеното предлагане на щатски долари. Повечето други валути се справят дори по-зле, защото стават жертва на инфлацията на долара, с който са свързани, както и поради обезценяването, осъществено от централните банки, които ги емитират.
Този ход на президента Никсън завършва процеса, започнал с началото на Първата световна война, при който световната икономика преминава от глобален златен стандарт към стандарт, основаващ се на няколко емитирани от правителства валути. За свят, който все повече се глобализира, заедно с напредъка на транспорта и телекомуникациите, свободно плаващите обменни курсове представляват нещо, което икономистът Хопе нарича „система на частичен бартер“.[59] Покупката на нещо от хора, живеещи от другата страна на въображаема черта в пясъка, сега налага използването на повече от едно средство за размяна, което отново разпалва стария колкото света проблем за съвпадането на желанията. Продавачът не иска валутата на купувача, така че купувачът трябва преди всичко да купи друга валута и да плати разходите по конвертирането. С развитието на транспорта и телекомуникациите продължава да се задълбочава и световната икономическа интеграция, а с това разходите за подобни неефективни операции просто нарастват. При 5 трилиона дневен оборот пазарът за чужди валути съществува само в резултат на тази неефективност – липсата на хомогенна глобална валута.
Повечето правителства емитират свои валути, но американското емитира основната резервна валута, с която другите правителства подкрепят своите. За първи път в историята целият свят използва правителствени пари и макар идеята да е смятана за нормална и безспорна в повечето академични кръгове, струва си да разгледаме сигурността на тази доминираща форма пари.
Теоретично е възможно да се създаде изкуствено дефицитен актив и да му се възложи монетарна роля. Правителствата по света го правят, след като изоставят златния стандарт. Прави го и създателят на Биткойн, но с коренно различен резултат. След като връзката между фиатни пари и злато е прекъсната, предлагането на книжните пари расте по-бързо, отколкото златото, и в резултат наблюдаваме срив на стойността им в сравнение със златото. През 1971 г. общият агрегат M2[60] за паричното предлагане в Съединените щати е около 600 милиарда долара, докато днес превишава $12 трилиона, със среден годишен ръст от 6,7%. Съответно през 1971 г. 1 унция злато е струвала $35, а днес струва повече от $1 200.[61]
Погледът към миналото на правителствените пари показва смесена картина, предвид съотношението запас – прираст на различните валути във времето. Сравнително стабилните и силни валути на развитите страни обикновено нарастват с едноцифрени числа, но при много по-висока променливост, включително свиване на предлагането на пари по време на дефлационни рецесии.[62] Валутите на развиващите се страни многократно са виждали нарастване на предлагането, близко до това на суровините, което води до катастрофална хиперинфлация и изсмукване на богатство от притежателите му. Световната банка дава данни за нарастването на широките пари в 167 страни за периода от I960 до 2015 г. Усреднените годишни данни за всички страни са дадени във Фигура 6. Макар тези данни да не са пълни за всички страни през всички години, средното нарастване на паричното предлагане е 32,16% за година на страна.
Тези 32,16% не включват няколко хиперинфлационни години, през които валутата е напълно унищожена и заменена с нова. Така резултатът от анализа не може дефинитивно да ни каже кои валути са се представили най-зле, тъй като някои от най-важните данни не могат да бъдат сравнени. Един поглед към страните с най-голямо увеличение на паричното предлагане ще покаже кои са преживели добре известни епизоди на борба с инфлацията през анализирания период. Таблица 3[63] показва десетте страни с най-голям годишен прираст на паричното предлагане.
Фигура 6. Средно годишно нарастване на широките пари при 167 валути, 1960 – 2015 г.