В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
После отнесоха пленниците до двата златистокафяви коня. Животните бяха оседлани — обстоятелство, което бе за двамата ловци добре дошло. Двете ласа стигнаха да вържат юношите отгоре, като с един ремък им стегнаха краката под корема на коня.
Междувременно те дойдоха в съзнание и по лицата им се изписа страх при вида на двамата трапери. Издадоха нещо като хъркане, ала бяха принудени да се помирят без съпротива на съдбата си.
— Сега аз ще отведа дорестите донякъде нагоре по реката — каза Олд Файерхенд. — А ти иди през това време до нашите коне, вкарай ги във водата и се придвижвай срещу течението, та да не оставиш следа.
Когато Олд Файерхенд стигна реката, не се наложи да чака дълго появата на Сам.
— Заличи ли следите в храсталака?
— Та наистина ли мислиш, че Сам Хокинс е толкова глупав да забрави? Искам да видя индсмана, комуто ще дойде на ума, че господа марикопите са имали една толкова височайша визита, хи-хи-хи-хи!
— Хубаво. Те ще разчетат дирите на тези два коня и ще ги последват донякъде. Но на следа от четири коня не бива де се натъкват, в противен случай сме издадени. Ти ще вземеш единия пленник и ще преминеш реката. Аз ще измина с другия, яздейки във водата, още едно известно разстояние нагоре, докато ми се стори достатъчно и на свой ред ще прехвърля реката, като опиша после дъга, за да бъдат следите ни колкото е възможно по-отдалечени една от друга.
— И къде ще се срещнем?
— При последната предпланина, край която минахме заранта. Може би си спомняш, че видяхме в подножието й сухото корито на една рекичка?
— Много точно, мастър. Там ще се срещнем. Който пристигне пръв, ще чака.
— Well — кимна Сам. — Старият каза на синовете си, че те щели да бъдат първите, които ще влязат в мисията. Ние ще му сторим услугата думата му да се изпълни, и то много по-бързо, отколкото е считал за възможно. Е добре, вкарай ми единия мосю! Да дойда да го взема, все пак не бива, иначе на брега онези ще намерят следите от три коня.
Олд Файерхенд вкара двата индиански жребеца във водата, даде единия на дребния ловец и се метна на собствения си, държейки другия за поводите. Така се намериха и четиримата в реката, докато до това място водеха само следите на две животни.
— Тъй, мастър! — рече Сам. — Сега сме в пълен порядък и ездата може да започне, ако не се лъжа. Остани със здраве!
Той направи завой и подкара двете животни към другия бряг. Стигна благополучно отвъд и препусна в галоп по предписаната посока.
Когато Олд Файерхенд пристигна по своя околен път на мястото на срещата, Сам Хокинс вече го чакаше с втория «Пръст». Продължиха заедно ездата към Синята вода.
Колкото по-високо се изкачваха, толкова по-често се натъкваха на отделни групички апачи, които следваха същия път. Всички бяха добре въоръжени, но вървяха пеша. Бяха забелязали знака, който Уилкинс им бе дал — касаеше се да защитят постройката на мисията от някакъв враг, а за тая цел коне не им бяха необходими. Когато ездачите минаваха край тях, те отстъпваха безмълвно встрани и най-много да възкликваха едно удивено «Уф!» при вида на пленниците.
Горе при езерото нямаше никакъв човек, но като стигнаха в двора на мисията, видяха може би стотина апачи, които седяха мълчаливо на земята, готови да бранят от враговете Гълъбицата на вековната гора.
6. Битката за старата мисия
При вида на пленниците в мисията се надигна шумна гълчава, а двамата ловци пожънаха обилни хвалебствия. Сред пристигналите вече апачи-чирикахуаси се намираше и вождът Лата налгут, Силната ръка, висок и плещест воин. Той приближи и поздрави траперите с достойнство.
Бе свикан военен съвет. Олд Файерхенд предложи преди да предприемат нещо, да изчакат завръщането на Винету. Уилкинс одобри, а и вождът на чирикахуасите бе съгласен.
— Слушал ли сте за някакъв бял, мастър Уилкинс, наричан от индианците Сонатака, сиреч Сребърния мъж? — попита Олд Файерхенд.
— Слушал съм за него, но в лице още не съм го виждал. В тези рядко населени местности бързо се разчува, когато някъде се засели бял.
— Що за човек е той?
— Притежател е на живачна мина в…
— …аха, затова прозвището Сребърния мъж. Знаете ли истинското му име?
— Казва се Ролан.
— Французин, както изглежда.
— Възможно. Не зная точно. Живее в една долина отвъд Колорадо, получила от индианците наименованието «Долината на смъртта». Но не се има предвид известната с мрачната си слава Долина на смъртта, наричана от американците Дет вели, а една друга, разположена много по на юг и значително по-малка. Той извозва на повърхността големи количества живак, без някой да знае как. Суеверните жители в съседство казват, че бил сключил съюз с Дявола, и злите духове му вадели метала от земята… Защо питате за него?