Хари Потър и затворникът от Азкабан

— До следващия час и дано имате късмет! — пожела им едва чуто преподавателката. — О, а ти, миличък — обърна се тя към Невил, — следващият път ще закъснееш. Така че поработи по-усърдно, за да ни настигнеш.

Хари, Рон и Хърмаяни слязоха мълчаливо по стълбичката на професор Трелони, после по витата стълба и се запътиха за часа по трансфигурация при професор Макгонъгол. Толкова време им трябваше да стигнат до нейната класна стая, че макар да бяха излязли по-рано от часа по пророкуване, стигнаха в последния момент.

Хари седна най-отзад, за да не бъде в центъра на внимание, но целият клас продължи да му хвърля погледи крадешком, сякаш той всеки момент щеше да падне мъртъв. Почти не чуваше какво им говори професор Макгонъгол за зоомаговете (магьосници, които имат способността да се трансфигурират в различни животни), дори не видя как тя самата се превърна в тигрова котка с шарка като очила около очите.

— Какво всъщност ви става днес на всички? — попита професор Макгонъгол, след като с едно леко пук! си стана отново същата и ги заоглежда. — Не, че се засягам, но за пръв път не получавам аплодисменти от ученици, пред които се преобразявам.

Всички глави се извърнаха към Хари, но никой не проговори. Тогава Хърмаяни вдигна ръка.

— Професор Макгонъгол, току-що имахме първия си час по пророкуване. Предсказвахме бъдещето по чаени листенца и…

— Аха, ясно! — отсече Макгонъгол и внезапно се намръщи. — Няма нужда да ми разказваш, Грейнджър. Само ми кажи кой от вас ще умре тази година.

Всички я погледнаха изумено.

— Аз — най-сетне се обади Хари.

— Разбирам — рече професор Макгонъгол и спря върху Хари мънистените си очи. — Тогава трябва да знаеш, Потър, че откакто преподава в това училище, Сибила Трелони предсказва смъртта на един ученик всяка година. Никой от тях още не е умрял. Пророчествата за смърт са любимия й поздрав към всеки нов курс. Ако не спазвах принципа никога да не говоря лошо за колегите си… — професор Макгонъгол изведнъж млъкна, но всички видяха как ноздрите й се разшириха и побеляха. Като продължи, беше по-спокойна. — Пророкуването е един от най-неточните раздели на магията и няма да скрия от вас, че съм напълно безразлична към него. Истинските пророци са твърде малко, а професор Трелони… — Тя пак млъкна и после продължи с много делови глас. — Ти изглежда си в отлично здраве, Потър, затова няма да те освободя от домашното днес. Уверявам те обаче, че ако умреш, няма да има нужда да ми го предаваш.

Хърмаяни се разсмя. Хари се поуспокои. Далеч от меката червена светлина и от упоителния парфюм в класната стая на професор Трелони, на Хари му беше по-трудно да се изплаши от купчинка чаени листенца. Не всички мислеха така обаче. Рон все още изглеждаше разтревожен, а Лавендър попита шепнешком: „А какво ще кажете за чашата на Невил?“

След часа по трансфигурация приятелите се включиха в множеството, което трополеше към Голямата зала за обяд.